Защо понякога децата лъжат
- категория: Изкуството да си родител
Всяко дете малко или много проявява способност да си измисля небивалици. А понякога децата просто лъжат. Практиката сочи, че децата днес са започнали да лъжат много повече! В добрите семейства е прието да се борят с лъжата, да я дамгосват с нажежено желязо.
Обаче моралните и психологическите оценки на това явление не съвпадат. Изследванията на психолозите показват, че по-голямата част от успелите хора са лъгали в детството си на поразия и са си получавали заслуженото. Лъжливостта се намира в пряка зависимост от интелекта: колкото по-умно е детето, толкова повече се изкушава да представя желаното за истина. На две години всяко четвърто дете увърта и не дава точни отговори на въпросите. На четири години всяко второ вече казва на родителите си това, което очакват от него, макар и да знае как стоят нещата в действителност.
Причините поради които децата лъжат
Ясно е, че една от причините за детската лъжливост е това, че детето не е защитено срещу авторитарността на възрастните, страхът, че ще последва незабавно наказание. Лъжливостта е адекватна форма, чрез която детето се приспособява към света на възрастните.
Още една причина е желанието да привлече вниманието, да предизвика възторг, да получи обич. Когато разказва небивалици и влага огромно старание в това, детето иска да порази въображението на възрастните и разчита да получи похвала, а не упреци.
Третата причина е много богато въображение. Детето изпитва потребност да сподели част от своите образи и сюжети, иначе му е трудно да запази самообладание, да се избави от страховете си. Децата с високо ниво на креативност се отличават със силен невротизъм и имат нужда от особена подкрепа и разбиране.
Какво да направим
Най-доброто, което можем да направим, е да подхванем версията на детето и да му помогнем да я развие, да я доведе до логичен завършек: „Виждаш ли, тук нещо не е наред. Ако ти беше прав, тази история щеше да има друг край...”. Добре е също така да се покаже разбиране: „Досещам се защо говориш така! Но ако разчиташ на помощта ми, ще трябва да ми кажеш цялата истина. Възрастните винаги първо проверяват информацията, а после действат!”.
И само в случаите, когато детето преследва користни цели, като манипулира възрастните, е наложително да се произнесем строго: „Ти лъжеш. Нищо няма да излезе от това. Човек може да излъже само веднъж. После никой няма да иска да си има работа с него!”.
Децата с богато въображение рискуват да си навлекат неприятности по-често от своите връстници. Точно тях е добре да учим на сюжетно мислене с особена настойчивост. Новаторство и оригиналност – с това се отличава начинът на мислене при тези деца. Ако те се научат да развиват сюжетите самостоятелно и независимо, ще имат необикновена съдба. Иначе повечето деца ще се ориентират към стереотипни сценарии, общоприети норми и средно жизнено равнище. Те ще предпочетат да не рискуват и да се доверят на мнението на възрастните, а не на своето собствено, за което трябва да отговарят.
