Стани перфектен родител! Безплатно е
- категория: Изкуството да си родител
Често можем да чуем: „Детето е скъпо удоволствие!“, „Децата станаха бреме!“. Е, какво да отговориш на това?
Децата не само нямат вина, но и са ощетени, че днес, вместо в свят на игри и приказки, растат в свят на интериори и кредити. Днес те имат самотно детство, защото възрастните са заети с работа, а основната им „бавачка“ са телевизорът и компютърът.
Всъщност какво им трябва на децата? Любов, внимание и грижа. А всичко това е абсолютно безплатно!
Вижте няколко ценни напътствия от известния руски психолог Олга Маховска, които ще ви помогнат да бъдете перфектни родители:
Както и да се държи детето, оценявайте неговите действия, вместо да му лепвате етикети и да му понижавате самооценката.
Не забравяйте, че етикетите, които поставяте на децата си, са невидими шапки с надписи, които те носят много дълго на главите си. За някои те са корона. За други – маска. За трети – клеймо.
Формирайте в детето още в най-ранна възраст познавателен интерес към света.
Създавайте му нагласа за успех. По-важно е да го хвалите за старанията и успехите, отколкото да се фокусирате върху грешките и да му се карате за тях.
Родителят трябва да бъде адвокат на детето и партньор на педагога.
Ако не сте в състояние да помогнете на детето си, поне не подрязвайте крилата му!
Не използвайте детето си като като отдушник или рамо, на което да поплачете. Това му създава огромен комплекс за вина – че разрушава живота на най-близкия си човек и пречи на щастието му. Това е прекомерен товар за него!
Не харчете за детето повече, отколкото е необходимо, защото е възможно после да решите, че то е виновно за житейските ви несгоди.
Не сравнявайте детето си нито със съседските деца, нито с родните братя и сестри. Като унижаваме, недооценяваме или поставяме своите деца наравно с другите, ние ги хвърляме в бездната на песимизма.
Когато оценявате външността на момиче, помнете, че в този момент то очаква да чуе най-важните думи в живота си. За него е важно да бъде не просто „красиво момиченце“, а „най-красивото“!
Не се отнасяйте снизходително или с насмешка към детската ревност! Не забравяйте, че най-сериозната психологическа травма, която може да предопредели по фатален начин живота на детето, е травмата на отхвърлянето.
Помнете, че децата никога нищо не правят на инат. Просто искат да ги чуем. А детската агресия е отчаян вик, последен опит на детето да поиска от родителите си любов.
Когато нямате контакт с детето и то реагира на вашите призиви неадекватно, проблемът е преди всичко ваш.
С постъпките си децата искат да ни накарат да чуем техния единствен важен въпрос: „Обичаш ли ме?“. Или отчаяното: „Обича ли ме някой?“.
Научете детето да обяснява какво предизвиква у него твърде силни емоции. А вие се научете да го изслушвате.
Обсъждането на всеки един проблем с детето сваля напрежението около него. За да не се страхува то от бъдещето, фантазирайте заедно с него.
Любовта към децата е готовността ни да ги разбираме и да им помагаме.
По това как се отнасяме към интересите и чувствата на децата, те съдят дали и колко ги обичаме.
Противоестествено е да искаш от дете с буен темперамент да седи неподвижно в ъгъла, да не разговаря на висок глас и да не се смее. Повече трябва да се притеснявате, ако детето ви е неподвижно и слабоактивно и не издава нито звук.
Следете за емоционалния фон в семейството. Прекомерната нервност и напрежение в отношенията между възрастните влияят и на детето.
Не се вманиачвайте на тема „ранно развитие“. Това е психологически натиск, който не е по силите на децата.
Със своите екстравагантни постъпки децата се опитват да напомнят за себе си, да се доближат до възрастните. Те очакват любов, разбиране и признание.
В личността на детето се проявяват тъмните страни от личността на родителя.
Недостигът на любов и детската самота изтласкват децата в студеното компютърно пространство. Те свикват да живеят без човешка топлина – с изкуствените, но силни емоции, които им предлагат игрите.
Отделяйте повече внимание на детето. Не го оставяйте да живее с вещите, не го залъгвайте с обещания за „следващата неделя“. Детето иска да го вземате със себе си, да го галите и прегръщате...
И накрая: не забравяйте, че децата ни обичат повече! И не вярват, че е възможно да не обичаш заради някаква си там дреболия...
От книгата на Олга Маховска „Мисли като дете, действай като възрастен“/45 реални ситуации през погледа на децата/
