Втори шанс за любовта! Защо не?
- категория: Изкуството на любовта
Като счупена чаша...
Като рокля със зашито разпрано...
Като загребано и върнато малиново желе в стъклена чаша ...
Това бил вторият шанс.
Стъклото, което завинаги ще си остане омазано с лепило.
Платът, която ще се разпадне при първото танго.
Десертът, който ще побутнеш с набръчкан нос, понеже не изглежда добре.
Защото дори да дадеш втори шанс на някого, връзката ви е вече раздробена, променена, друга. Теглиш чертата и започваш отначало. Но това отначало е закърпено, ремонтирано и заради това, няма да е особено здраво. Така казват... Аз ли? Аз считам, че в гладките животи, в които всичко се получава перфектно от първия път, има нещо зловещо. Зад тях стои нещо по-страшно и от доктор Енчев.
Вторият шанс е завръщане.
Да-връща-не!
За да се върнеш, минаваш кръг. А кръгът е перфектната форма. Тръгваш, порастваш, връщаш се. Вторият шанс е за пораснали хора. Като с бащината къща на село, която в детството ти се струва обикновена, грозна дори, срамуваш й се, тръпнеш да си тръгнеш от нея и да закипиш в модерната леща на живота, поръсена, вместо с чубрица, с лукс. Пораснеш ли обаче, се връщаш в същата къща с умиление и обичаш дори гредореда, в който стържат дървеници и се е просмукала миризмата на старческа кожа и мушкато.
Не можеш да наречеш живота си хубав, ако не си..
...имал рана на коляното
...искал прошка
...пришивал скъсано копче
...сверявал изостанал часовник
...трил с плюнка цветенце от химикалка от ръката си
...забърквал смес за кекс поне трикратно
...сменял няколко работни места
...падал от ролери, кънки, високи токчета
...изваждал розови чаршафи, заради един червен чорап
...оставал без батерия на телефона и ключ за вкъщи
...изхвърлял 3 кг ориз, заради дребна буболечица
...се заричал, че това е краят, но със сърце, мисъл и думи си бил все при същия човек, на същото място.
Всичко това е втори шанс. Вторите неща са хранителни и напоителни. Смислени и осмислени. Двама сме аз и ти.
Ако дадеш втори шанс на любовта, вече имаш доказателство, че това е Е любов. Защото нея можеш да я залепваш с лейкопласт, да я нагрубяваш и да й се извиняваш, да я тропосваш с бял конец, да я късаш със зъби, да я разбиваш с миксер, да я галиш по ожуленото коляно, да я вдъхваш розова и да я издишаш посивяла, да я мачкаш като гъгрица в боб, да я слагаш на зарядно, да я изтощаваш, да я переш и простираш, да я замиташ под климима... Но истинска ли е, тя просто ще надникне, ще се усмихне поразчорлена, със скъсаната си рокля с груб шев, и ще ти каже - "Тук съм!" Без грубия шев няма да си я познаеш сред останалите - и роклята, и любовта!
Без да дадеш втори шанс няма как да знаеш тук ли си.
Няма как да знаеш той ли е.
Вторият шанс е проява на божественото у човека.
източник: unicusbulgaria.blogspot.bg
