Gnezdoto.net
Притча за врабчето и листото

Притча за врабчето и листото

Един ден вятърът откъснал едно листо от едно дърво и то полетяло нагоре надолу. Малко врабче, току-що излюпено, го попитало:

- Ти защо падна от дървото?
- Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там.
- А накъде летиш?
- Където си искам, натам летя.

То било твърде гордо и високомерно листо, за да си признае, че не умее да лети и че напълно е подчинено на външни влияния, например на вятъра... а може и наистина така да си е мислило.

Когато вятърът стихнал, листото паднало в реката и започнало да се носи по течението й.

- А сега защо падна в реката? Накъде отиваш? - попитало врабчето.

- Аз не паднах, - обидило се листото. - просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде - накъдето си искам. Аз съм свободен лист и правя, каквото си искам.

- А защо не поплуваш в другата посока?
- Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам! Аз правя само това, което искам.

След няколко дни врабчето вече се научило да лети мъничко и видяло пак листото, вече съвсем пожълтяло.

- Защо си станало жълто? - запитало то. - Какво са ти направили?

- Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих.

Врабчето повярвало на листото и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува крака, а още по-малко по желание да се сменя цветът.

Но настъпила есента и все повече листа се откъсвали от дърветата и се понасяли нанякъде, но врабчето никога не видяло нито едно листо да лети в посока обратна на вятъра или в реката да се носи срещу течението. И не видяло листо, което да остане зелено.

Врабчето пораснало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията, че управляват живота си.

Освен това разбрало, че има и други същества, които считат себе си за независещи от нищо - хората. И така и не могло да разбере защо хората са толкова странни.

И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра. И то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.

Вижте още: ПРИТЧА ЗА ЧЕТИРИТЕ СВЕЩИ

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki