Gnezdoto.net
Защо понякога счупеното ни прави по-силни

Защо понякога счупеното ни прави по-силни

В медицинската си практика имах случай на мъж с рак на костите. За да спасят живота му, лекарите бяха ампутирали единия му крак догоре.

Когато започнах да работя с него, той беше изпълнен с гняв и разочарование двайсет и четири годишен мъж. Чувстваше се онеправдан и изпитваше силна омраза към всички здрави хора. Смяташе, че е ужасно несправедливо в такава ранна възраст да преживее подобна загуба.

Aз му помогнах да преодолее мъката, яростта и болката чрез рисуване, работа с образи и дълбинна психотерапия. След като работихме повече от две години, в моя пациент настъпи огромна промяна. Той започна да „излиза от черупката си". Започна да посещава други хора, претърпели значителни физически загуби, след което ми разказваше чудесни истории за срещите си с тези хора.

Веднъж посетил млада жена, която била почти на неговата възраст. Денят в Пало Алто бил горещ и моят пациент носел къси гащета, които откривали изкуствения му крак. Когато влязъл в болничната стая, жената била толкова депресирана от загубата на двете си гърди, че нито го погледнала, нито му обърнала някакво внимание. Сестрите били оставили радиото да работи, надявайки се музиката да разведри пациентката. И понеже отчаяно искал да привлече вниманието й, мъжът свалил протезата си и започнал да танцува из стаята на един крак, пляскайки с ръце в такт c музиката.

Младата жена го погледнала изумено след което избухнала в смях и казала:
- Човече, щом ти можеш да танцуваш, то аз ще пея.

Една година след въпросната случка двамата с моя пациент седнахме да направим преглед на съвместната ни работа. Първо той сподели кое е било важно за него, а след това аз говорих за нещата, които бяха повлияли на лечебния процес. По време на дискусията отворих картона на пациента и открих вътре няколко рисунки, които той беше правил на по-ранен етап от терапията. Подадох му ги. Мъжът ги погледна и каза:

- О, виж това.

Показа ми една от най-ранните си рисунки. Бях му предложила да нарисува тялото си. Той беше нарисувал ваза, през която минаваше дълбока черна пукнатина. Така беше видял тялото си. Пукнатината беше многократно очертана с черен молив. Спомних си как, докато рисуваше, мъжът скърцаше със зъби от ярост. Беше му много, много трудно. Мислеше, че от този съд вече не става ваза, тъй като водата ще изтича навън.

Сега, няколко години по-късно той погледна към рисунката си и каза:
- О, тази картина не е завършена.
А аз се пресегнах към кутията с моливите и предложих:
- Защо не я завършиш?

Мъжът взе един жълт молив и посочи пукнатината.
- Виждаш ли счупеното? - каза той. - Точно оттук влиза светлината.

И нарисува с жълтия молив светлината, която прониква в тялото му през пукнатината.
Понякога счупеното ни прави по-силни.

Рейчъл Наоми Римън


Откъс от "Храна за душата" / Джак Корнфийлд, Кристина Фелдман

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki