Gnezdoto.net
Защо хората живеят 80 години

Защо хората живеят 80 години

Когато Бог създал света, решил хората да живеят само тридесет години.

- Вие ще бъдете господарите на всички същества - казал той на първите мъж и жена. - Ще бъдете красиви, млади, здрави, силни и мъдри и животът ви ще продължи тридесет години.

Първият мъж бил щастлив, че ще господства над божиите създания, но идеята, че ще живее само тридесет години, не му харесвала. Тъй като познавал Бог и неговата мъдрост обаче, не казал нищо.

След това Бог създал магарето и казал:
- Ти ще ядеш най-безвкусната храна и никога няма да си доволно. Ще работиш за хората и ще носиш тежки товари, ще теглиш каруци и ще носиш мъже и жени на гърба си. Те ще се отнасят грубо с теб и ще те бият заради недъзите ти. Ще живееш тридесет години.

Магарето помислило над божиите думи и казало:
- Господи, след като трябва да страдам толкова, тридесет години са много време. Може ли да живея само десет?
Господ се усмихнал на мъдростта на магарето и казал:
- Разбира се, че може. Ще живееш десет години.

Когато човекът чул разговора между Бог и магарето, казал:
- Господи, може ли да дадеш на мен тези двадесет години, които магарето не иска?
- Ще ти дам тези години, но ще трябва да ги вземеш такива, каквито са си - отвърнал Бог.
Човекът бил доволен, защото сега щял да господства над божиите създания петдесет години.

След това Бог създал кучето и му казал:
- Каквото имаш, ще трябва да го защитаваш цял живот. Ще лаеш и ще усещаш опасностите отдалеч. Никога няма да имаш отдих, защото усетът ти ще те държи нащрек. Винаги ще правиш повече за другите, отколкото за себе си, и животът ти ще е дълъг тридесет години.
- Господи - отвърнало кучето, - понеже ще водя живот, изпълнен с безпокойство и тревоги, не може ли да живея само десет години?
- Ако това е, което искаш, тогава живей само десет години - казал Бог.

Отново човекът се изправил и попитал:
- Господи, щом кучето не иска тези двадесет години, може ли и тях да получа?
- Щом ги искаш, твои са - отговорил Бог, - но такива, каквито са.

Сега човекът имал живот, дълъг седемдесет години.

Накрая Бог създал маймуната.
- Ти много ще приличаш на хората, но няма да си човек. Ще се катериш по дърветата и ще се мяташ от клон на клон, за да бягаш от тези, които те преследват. Ще имитираш поведението на другите и няма да знаеш защо го правиш. Ще живееш тридесет години.
- Тридесет години са много за такъв живот. Може ли да живея не повече от двадесет? - попитала маймуната.
- Разбира се - промълвил Бог.

И тук отново се намесил човекът.
- Господи, дай ми и тези десет години, които маймуната не иска.
- Твои са, но такива, каквито са - склонил Бог.
Човекът бил истински щастлив. Сега щял да живее осемдесет години и да се радва на живот, изпълнен с чудеса и вълнения.

И станала божията воля.

През първите тридесет години човек е здрав, красив и млад.

После, на тридесет, той се жени и създава семейство и поема товара на магарето, защото трябва да се труди и да се грижи за близките си.

На петдесет той пази придобитото и се тревожи за всяка възможна опасност, точно като кучето.

На седемдесет човек често заприличва на маймуна, прегърбен и повяхнал от възрастта и понякога не знае какво прави.

Животът му е дълъг, както е поискал.

Внимавайте, когато искате нещо, защото може и да го получите.

Приказката е от Босна и Херцеговина и е част от книгата на Дан Кединг „И това ще мине"

i-tova-shte-mineВдъхновяващи истории за мъдрост и смелост от цял свят.

Отраснал сред магията на народното творчество, Дан Кединг става разказвач на приказки. С времето открива, че истинската житейска мъдрост е нещо, което винаги ни е било на разположение – тя се съхранява от възрастните хора и се съдържа в историите, който те обичат да разказват.

Книгата можете да поръчате в книжарница Gnezdoto

 

 


Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "МЪДРОСТ"

vig vsi4ki