Как да разбереш дали живееш живота си по най-добрия за теб начин
- категория: Мъдрост
Движиш се в лабиринт с бясна скорост и живееш като плъх – така безжалостно описва нещата Ранди Гейдж. При това самият ти не осъзнаваш напълно, че си се озовал в лабиринт, че не спираш да тичаш, изразходвайки всичките си ресурси, време и енергия, без да получаваш нещо особено, без да има някаква положителна промяна. Лабиринтът няма изход и спринтът никога не свършва.
Някога са организирали за развлечение състезания с плъхове – кой ще дотича по-бързо до финала. Който стигне преди другите е победител. Но в живота финалът изобщо не е победа или изход. Това е просто край. Или „плъхът“ остава без сили и пада мъртъв, или започва нова обиколка в лабиринта. Гризне си някое парченце сиренце и продължава да тича, да тича, да тича...
Как да разберете дали участвате в такова надбягване?
Полагате много големи усилия, а заплащането не стига дори да се нахраните до насита. То е парченце сиренце, което временно ще утоли глада ви, но няма да ви засити. И отново трябва да тичате. Заплатата е малка, бизнесът носи малък доход – само колкото да продължите спринта...
Налага ви се да избягвате ударите на конкурентите и самите вие да използвате забранени похвати: да се блъскате, да подлагате крак, да хитрувате... Иначе няма да оживеете в тази надпревара. Атмосферата е крайно неприятна, завистта и конкуренцията са очевидни, колективът е токсичен, постоянно очаквате някоя клопка.
Надбягването продължава твърде дълго. Тичате, тичате, преодолявате умората, пак тичате, но не можете да се измъкнете от лабиринта. Натоварването расте, заплащането не се увеличава. Изтощени сте! Но сиренцето си е все същото.
„Живееш като плъх“ е доста пресилен израз. Но това значи, че нямате нито време, нито сили за почивка, за радост, за удоволствия, за чувства, ако щете. Дори не можете да използвате заработените пари с удоволствие. Всички те отиват за необходимите плащания и погасяването на кредитите. За изплащане на вече изядените парченца сирене. Времето ви стига само да хапнете и да поспите през нощта. Почти не излизате от дупката си – само на работа, само по задачи. Не можете да се сетите кога за последно са ви спохождали радостни емоции и усещане за свобода.
В състезанията на плъховете могат да участват и бедни, и богати. Богати, които смятат, че не са достатъчно богати. И се страхуват да не се лишат от поредното парченце сирене. Рано или късно човек забравя защо се е включил в надпреварата, той просто тича и се утешава с мисълта, че всичко това все някога ще свърши и той ще стигне пръв до финиша. Твърде мрачна утеха. Финишът е само един – да паднете без дъх. Защото лабиринтът няма изход, можете само да прескочите преградката и да избягате. Да си тръгнете и да намерите друго занимание, друга работа, където не трябва да тичате, без да виждате светлина в тунела.
Побеждава не онзи, който пръв стига до финала. Побеждава онзи, който намери сили да спре това тичане и да се захване с нещо друго. Разбира се, ако това „нещо друго“ го може и го иска. Но ако пресметнем колко енергия сте изхабили за това тичане в кръг, със сигурност умеете нещо. Ако се катерехте нагоре, бихте стигали далече и високо. И бихте имали време за живот. Нямаше да тичате непрекъснато, а понякога щяхте да почивате и да се радвате на тихи и светли дни, на безгрижие и спокойствие.
Състезанието на плъховете ви смазва и ви лишава от здрав разум. А по-късно и от живот. Да се измъкнете от него не е поражение, а освобождение. Защото в тези състезания няма награда, това е илюзия. Заради тази мнима награда някои жертват щастието и дори живота си...
