Как причиненото ти зло може да бъде полезно за теб
- категория: Мъдрост
Да кажем, нещо очевидно неприятно е сполетяло някой човек. Нещо несправедливо, обидно. А той благодари. И не защото е последовател на учението на Толстой за несъпротива на злото, не защото си е загубил ума. Просто искрено благодари за спасението. „Ох – казва, – вие направо ме спасихте!“
Понякога това работи много странно. Всяко нещо може да е от полза за добрия човек. Щом трябва да се спаси, за него и отровата става лекарство.
Една петдесетгодишна жена започнала работа след дълги перипетии. Живеела в малък град, където трудно се намирала работа; от предишната я уволнили, тъй като се разболяла и дълго се възстановявала след операция. Цял живот работила като счетоводител, но после се случило това и тя станала излишна. Започнала да търси каквато и да е работа, дори не по специалността си. И накрая намерила.
Работата била доста подозрителна, без официален трудов договор. Казали ѝ, че два месеца ще бъде на нещо като изпитателен срок. Дали ѝ куп задачи и ѝ обещали, че ако се справя добре, ще я назначат на щатна длъжност.
Жената се представяла добре. В седем часа сутринта пристигала от другия край на градчето с маршрутка. Изглеждала спретнато – снежнобяла якичка, изгладена пола, високи обувки, малко парфюм, лек грим, изрядна прическа, както се казва, всеки косъм си е на мястото. И оставала на работа до късна вечер.
Атмосферата обаче била токсична. Клюки, злословия и доноси към ръководството – там се поощрявала злобната конкуренция. Малко тормоз и капчица клевета били черешката на тортата. Но жената се усмихвала и работела, без да обръща внимание на нищо. Като някаква светица...
В края на втория месец я освободили. Това била обичайната практика – използват те и после не те назначават. На всичкото отгоре не ѝ платили обещаната сума, дали ѝ жълти стотинки. А жената се разплакала от радост и казала: „Благодаря ви!“. Да, като истинска светица!
Всъщност ето как стоели нещата. Жената просто загивала без общуване, не издържала по цял ден да стои у дома без работа. Била готова да мие тоалетни, само и само да е сред хора. Само и само да работи. Да има за какво да става сутрин от леглото и да има къде да ходи. Така че за нея тази работа била огромна радост: вече трябвало да стане, да се стегне, да оправи косата си, да облече красиви дрехи, да си пръсне от парфюма, който цяла година стоял неизползван на полицата...
После трябвало да допълзи до маршрутката и да стигне до службата. А там имало хора! Нищо че напомняли на вещиците на Гоя. Но това били живи хора, с които можела да говори. Дори понякога да пие чай с бонбони. Бонбоните трябвало да си носи сама – така било прието там, такъв бил колективът. И чая трябвало да си носи.
Но това спасило жената – работата и общуването. Тя се съвзела, усетила прилив на сили и скоро си намерила нормална работа. А на онези негодници благодарила от сърце и им оставила седемте си пакетчета чай и захарта. Нека се черпят! Може пък да им е от полза!
На добрия човек понякога му е от полза дори злото. Във всичко има и зрънце добро, искрица светлина; стига да го разбереш правилно и да се възползваш от предложението на съдбата, дори да не е най-прекрасното...
И най-важното: понякога дисциплината и режимът лекуват. Общуването спасява. Работата възвръща силите. Усещането за цел и смисъл. За някои хора то е необходимо, те са така устроени, тези добри отговорни хора...
