Какво се случва, когато презираш чуждото страдание
- категория: Мъдрост
Лесно е да го смяташ за преувеличено, като в същото време се хвалиш със своята издръжливост – макар че каква издръжливост е това, ако теб лично нищо не те боли и в живота ти не се случва нищо лошо. Това не е издръжливост. Това е егоизъм и жестокост, които някои представят за мъжество и сила на характера. А те просто не жалят другите или смятат чуждите страдания за измислица и преструвка.
Само че след време онзи, който е смятал другите за слабаци и глезльовци, може сам да се убеди, че понякога боли много. Че се случва да нямаш сили, да ти е невъзможно да станеш, да се усмихнеш ведро и отново да се захванеш за работа. Понякога ситуацията е толкова очевидна и крещяща, че няма нужда от коментар.
Ето например разказа на една млада жена, ще го предам почти дословно. Тя влязла в университета и започнала да учи. Но непрекъснато ѝ било зле – имала постоянна слабост и световъртеж, била вяла и апатична... понякога на лекциите ѝ притъмнявало пред очите. Имало дни, в които просто не можела да стане от леглото. Започнала да ходи по лекари, да прави изследвания, да търси причината.
Една преподавателка от катедрата, нещо като завеждаща учебната част, твърдяла, че девойката се преструва – О, тя просто е мързелива и гледа да се спаси от занятията! Бащата на момичето бил лекар, той отишъл при тази строга дама и се опитал да ѝ обясни ситуацията, казал ѝ, че правят пълни изследвания, че се опитват да разберат какъв е проблемът... Но „силната“ жена се подиграла и с него, обявила медицинските бележки за безполезни и неграмотно съставени хартийки и се заканила да изключи студентката. Или, от нея да мине, нека си вземе академичен отпуск с тези фалшиви бележки, щом не иска да учи. И без това в живота няма да има полза от нея!
А девойката трябвало да се подложи на операция. Открили ѝ сериозно заболяване, много опасно и тежко. Налагала се операция, продължително лечение, лъчетерапия и какво ли не още... Естествено, болната трябвало да излезе в академичен отпуск, докато премине през този мъчителен процес.
Момичето се справило с изпитанието. Твърдо и мъжествено понесло всичко и започнало да се възстановява. И тъй като не искала да бъде финансово зависима от родителите си, още повече че те платили всички разходи за лечението, започнала работа като санитарка в отделението, в което преди това се лекувала. Самата тя била добра и трудолюбива и започнала с желание и усърдие да подкрепя болните.
Веднъж в коридора на отделението видяла жена, която плаче. В това отделение пациентите често плачели... Младата санитарка се приближила, за да успокои ридаещата. И познала същата онази преподавателка от катедрата, която проявила жестокост към нея и не повярвала в болестта ѝ. Сега дъщерята на тази жена била със същата мрачна диагноза и се подготвяла за операция в същото това отделение.
Няма какво да добавим. Чуждото страдание и чуждата болка могат изведнъж да се озоват в живота на онзи, който не е вярвал в тях и ги е смятал за преувеличени. Искаше доказателства – ето ти. Искаше да демонстрираш колко си издръжлив и как би се справил ти – хайде сега, демонстрирай. Сам си го изпроси. Сам искаше да усетиш и да се убедиш. И се оказа на мястото на другия. Това не е наказание. Това е изпълнение на желанието на онзи, който смята болестта за измама, а чуждата болка – за измислица. Желанията се осъществяват. Това е. Не трябва да омаловажаваме чуждата болка и по този начин да я правим още по-болезнена...
