Как да отговаряте на токсичните хора
- категория: Мъдрост
В едно село живеел пастирът Терешечка. Местните жители го смятали за глупак; те не се оправяли особено добре с психологията. Терешечка събирал кὸзите барабонки и с усмивка ги дарявал на де когото срещне. Какво ще вземеш от него, от овчаря Терешечка?
А добрите виладжии от състрадание му подарявали сладки и бонбони. Доста изгодна размяна.
Разбира се, хората не вземали кὸзите барабонки, но благодарели и му връщали жеста с подаръче. Честно казано, срещата с пастира не била приятна. И децата бягали от него. Веднъж едно момче храбро и дори нахално отвърнало на пастира, когато той му подал екскрементите: „Яж си ги сам!“. Терешечка се ядосал, усмивката му се стопила за миг, взел една здрава тояга и подгонил наглеца.
Всъщност какво толкова се е случило? Абсолютно нищо. Дарителят е помолен да остави за себе си онова, което иска да подари. Дори не да подари, а да размени – в случая кὸзите барабонки за сладка меденка. И когато това не се случва, момчето се оказва лошо. Зло. Трябва да го халосаш с тоягата!
Точно така е и с токсичните хора. Те ви говорят гадости с усмивка на уста и очакват сладка курабийка. Но ако им върнете онова, което ви пробутват, ще ви залеят с гневни викове!
Реплика: „Изглеждаш много зле. Състарен си някак... Да не си болен?“
Отговор: „И ти изглеждаш ужасно. Какви торбички под очите имаш само... какви бръчки около устата. И погледът ти е мътен, като на умрял кон. Как си със здравето?“
Тук вече ще избухне скандал. Ще ви обвинят в злонамереност, ще ви намразят и наругаят. Явно сте били длъжни да отвърнете меко и добронамерено, че наистина изглеждате зле. Дори да не е така. А след това да благодарите на „Терешечка“ за вниманието му към вашата особа и за полезната му критика. Да изядете с апетит онова, което са ви дали. И да се поклоните.
Реплика: „Написал си някаква глупост. Нищо не разбрах. Научи се да пишеш!“
Отговор: „Написал си някаква глупост. Нищо не разбрах. Научи се да пишеш!“
Ако повторите неговите думи едно към едно, без да добавяте или спестявате нещо, ще ви излезе име на грубиян.
Знаете ли, по-добре да се прочуете като грубиян, отколкото да се гощавате с кὸзи барабонки, а в замяна да давате вкусно бонбонче. Може би затова бонбонките при вас са кът? Може би затова имате по-малко радост и енергия? Защото сте дали всичко на онези, които ви принуждават да ядете фъшкии!
Можете да раздавате курабийки и в замяна да получавате бонбони. Или просто да изпитате удоволствие от щедростта си и от чуждото удоволствие. Но на токсичните хора не е грях поне веднъж не само да им платите със същата монета, но и направо да им върнете онова, което са ви пробутали: „Благодаря, няма нужда. Яжте си го сами!“
