Има един вид оплакване, което Висшите сили не прощават
- категория: Мъдрост
Всички останали оплаквания понякога са възможни и оправдани. Чувстваш се слаб – оплачеш се. Случва се. Болка, глад, предателството на близък човек, мъчителната неизвестност – малко ли причини може да има за оплакванията ни... Дори силните хора понякога се оплакват. Но оплакването от скука не се прощава.
„Скучно ми е“ – казва човек сит, здрав, с покрив над главата. Скучно ли? Това може да се поправи много бързо. Ето, заповядай на „влакчето на ужасите“, там не е скучно. Като те раздруса на завоя, като си удариш главата и се нараниш при лудата скорост... ех, къде ли изчезна скуката.
Само че ще се возиш не толкова, колкото ти се иска, а колкото реши съдбата. Ще се возиш, докато не загубиш всичко по този нестабилен и опасен път. Дори не се знае дали ще дочакаш края на атракцията...
Скуката означава, че всичките нужди на човека са задоволени, а на него му се иска още нещо. Но не го изисква от себе си, той няма намерение да полага усилия. Ох, това е толкова скучно! Ще му се да го забавляват. Той вече не цени това, което има. Играчките са му омръзнали, трябват му нови. Нищо че старите са прекалено много. Всичко му е омръзнало, панакотата му е писнала и вече не му е вкусна.
Някои гръмогласно и публично се оплакват от скука. Сиреч, седя си аз сам, като в хладна тъмница, нямам какво да правя, вече не мога да ям, омръзна ми да гледам филми. Естествено, плащат ми заплата, но без пътешествия ми е скучно.
А има хора, които от безпокойство не знаят с какво по-напред да се захванат. Чудят се как да си платят наема и как – кредита, с какво да хранят децата си и да купуват лекарства; компютърът им се е повредил, детето им е болно, нямат пари, в миниатюрното жилище са петима души... На тях изобщо не им е скучно. На тях им е страшно, тревожно, може би и малко гладно. Но няма и помен от скука.
Да се оплакваш от скука, значи да се оплакваш от щастието. Защото щастие е когато няма нещастие, така смятали древните философи. Щастието е липса на страдание, ето това е щастието. Оплакват се не от скука, а от щастието, което не са оценили. Щастието им е омръзнало, дайте им нещо друго!
Какво могат да дадат Висшите сили в замяна на щастието? В замяна на здравето? В замяна на сития стомах и спокойствието? В замяна на здравето могат да дадат болест, щом човекът толкова ги моли. В замяна на ситостта – глад. И в замяна на бездействието – бягство и тежък труд.
Затова оплакванията от скука не се прощават. А оплакващият се бързо се избавя от скуката, от всичко онова, което му е омръзнало.
Особено бързо се отървават от скуката онези, които досаждат на останалите, на хората, които се борят с бедността или страданието. Досаждат и настояват да ги развличат. Дори да изпитват съчувствие към скуката им.
Ако искате да се повозите на „влакчето на ужасите“, по-гръмогласно и продължително се оплаквайте от скуката си. Само че по-далече, за да не навлечете нещастие и на нас. На когото му е скучно на „Титаник“, той скоро ще се окаже в ледената вода. Където изобщо не е скучно. Скуката минава, когато цениш онова, което имаш. И помагаш на другите, които нямат време да скучаят. Те трябва да оцеляват.
