Обичам те, детенце

снимка: flexaworld.com

- Колко струва щастието, старче?
- Безсънни нощи, чедо, над детското креватче;
умение да се погребваш и пак да се родиш;
търпение, когато почти ще се взривиш;
пречупената гордост, признатите лъжи;
изпросената помощ, когато ти тежи;
научени уроци в сълзи, вини и страх;
и не един признат или изкупен грях;
и дадената прошка, когато още ни боли;
и мъдрото смирение, когато сме сами!
На тебе думам, чедо, но ти на други разкажи
за истинското щастие, платено не с пари -
с любов и будни нощи над детското креватче,
когато собствената ти душа като кърмаче плаче...

Мадлен Алгафари

***

снимка: crafthubs.com

Майчина песен

Няма вече да оправям
вечер твоето креватче,
приказки да ти разправям
за небесното ти братче,
песни да ти пея тихо -
да не чуваш зимен вихър,
топличко да те завивам
и над тебе да заспивам.

Няма вече да те водя
в улиците за ръчица,
да ти соча в небосвода
нейде полетяла птица
и да сещам как прелива
в сложената доверчиво
мъничка ръчица твоя -
щастието и покоя.

Аз ще скитам безутешна
в безучастната чужбина.
Твой връстник когато срещна,
просълзена ще отмина...
Ти ще си играеш кротко,
ще отиваш на разходка
и понявга - нявга само
ще запитваш: "Де е мама?"

Елисавена Багряна

***

снимка: susiefisherphotography.com

На моята дъщеря

Държа света в ръцете си, когато
прегръщам мойта малка дъщеря.
В очите и намирам вечно лято
и топли с нежност майчина душа.

Целувам я, а устните треперят,
душичка малка... мъничка звезда.
Родила се с задача да намери...
една частица щастие в света!

Орисана... да търси добротата...
във свят живеещ с хиляди злини.
Как да запазя детското в душата,
да не допусна зло да я рани?

Как да предам уроците житейски,
да и спестя горчивите сълзи...
Да тръгне по законите библейски,
да бъде силна... и като боли?

Не мога! Всеки своя карма носи
и тя по своя път ще е сама...
Ще наранява... ходилата боси,
но пак ще става силна след това!

Ще пада духом, после ще полита,
ще търси своя път във тоз живот.
Добро и лошо... всичко ще опита,
с усилия ще пробие своят брод!

Но вътре във сърцето си ще знае
че в сянката ще бъда скрита аз.
Ще бдя като орлица от безкрая,
ще я напътствам винаги без глас!

Ръка ще и подавам... щом залитне,
нозете ще превързвам със любов.
Крилете ще зашивам, за да литне,
ще съм опора в този свят суров!

Когато птичето изскочи от гнездото,
сърцето майчино се къса след това.
Но тъй устроен е от Господа живота,
пред волята Mу... свеждаме глава!

Таня Илиева

Вижте още: На тебе, дъще

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.