Подаръкът

Това се случи преди много години. Още бях студент. Скоро щях да се дипломирам. Бях си харесал една страхотна спортна кола. Знаех, че баща ми може да си го позволи, и много се надявах това да е подаръкът за завършването ми. Толкова мечтаех за тази кола.

Дните минаваха и аз постоянно дебнех баща ми, дали ще даде някакъв знак, че ми е купил бленувания автомобил. В деня на дипломирането баща ми ме повика в кабинета си. Сърцето ми щеше да изхвръкне от вълнение. Каза ми, че съм чудесен син и че много ме обича. Очите ми се напълниха със сълзи. Въпреки това мисълта за колата все още беше в съзнанието ми. Баща ми ми подаде прекрасно опакована кутия. Аз, любопитен, но и малко разочарован отворих кутията. В кутията лежеше красива Библия с кожена подвързия. На подвързията със златни букви беше изписано моето име.

Бях много ядосан. Изкрещях на баща ми:
- Имаш толкова много пари, а ми подаряваш само Библията!
Оставих Библята на бюрото и изхвръкнах разплакан от кабинета на баща си. Той знаеше колко много исках тази кола. След няколко дни напуснах и дома ни.

Минаха години. Започнах работа в една корпорация, а няколко години след това започнах и собствен бизнес. Пожънах огромен успех. Създадох семейство и си купихме прекрасна къща. През тези всички тези години не бях поддържал контакт с баща ми. Двамата не се бяхме виждали от деня на дипломирането ми.

Баща ми беше много стар. Реших един уикенд да го посетя. Много се вълнувах за предстоящата среща с него. Няколко дни преди това, обаче звънна телефона. Съобщиха ми, че татко е починал. Заминах веднага в родния си град, за да уредя подробностите около погребението.

Когато пристигнах в бащината къща и прекрачих прага й, сърцето ми се сви от мъка и съжаление. Влязох първо в кабинета му, той носеше неговия дух, а и баща ми прекарваше най-много време там. До моята снимка все още стоеше кутията с Библията. Със сълзи на очи я отворих и започнах да прелиствам страниците.

Баща ми грижливо беше подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!"
Погледнах отново към кутията. На дъното й имаше плик. Когато го отворих в него имаше ключ за кола и картичка, а в нея пишеше: „Синко, много се гордея с теб! Обичам те!". Имаше и фактура за платената кола, както и визитна картичка на салона, където се намира.

Бъдете благодарни за това, което имате и не съжалявайте за това, което нямате! Никога не забравяйте, че до скоро само сте си мечтали за това, което притежавате сега.

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.