11 причини, водещи до депресия, и какво можем да направим

1. Когато трудно казваме "Не" – Това означава, че ни липсва асертивност - т.е. способността да заявяваме, да отстояваме и защитаваме нашите права, мисли, чувства, желания, нежелания, без да отричаме или унижаваме тези на другите.

Как да си помогнем: Да казваме "Не" - когато искаме да кажем "Не"; и "Да" - когато искаме да кажем "Да". Това е уважение и към себе си, и към другите. Показва зряло и здравословно утвърждаване на личното пространство.

2. Когато не изразяваме гнева си зряло и от 1 лице, една от възможните му трансформации е в депресия.

Как да си помогнем: Да приемем и признаем правото си да изпитваме чувства, включително и гняв. Да знаем, че ако ние не уважаваме чувствата си, вероятно и другите няма да ги уважават.

3. Когато прекалено много угаждаме и се нагаждаме към другите, до степен на обезличаване – това е краен мазохизъм, придружен с фрустрация за "непризнатите усилия и достойнства". Тогава депресията придобива значението на: "гневен съм, защото съм неудовлетворен; и - чувствай се виновен, че съм зле".

Как да си помогнем: Да правим неща за себе си, без вина и със съзнанието, че това нито наранява, нито ощетява другите.

4. Когато самооценката ни е ниска – налице е едно негативно себевъзприемане, намиращо израз в мисли за непригодност, незначителност, че човек е нежелан, излишен, безполезен.

Как да си помогнем: Да повишаваме самооценката си, знаейки, че това става през поведението ни и справянето с трудности.

5. Когато мислим за неща, които влошават настроението ни.

Как да си помогнем: "Да допуснем" в мислите и съзнанието си положителни мисли, с които да изграждаме ново убеждение и "виждане" – за хубавото, доброто, красотата – в нас, в другите и в света. В крайна сметка, и денонощието има тъмна и светла страна.

6. Когато сме прекалено съвестни и перфекционисти.

Как да си помогнем: Да се откажем от перфекционизма – защото така първо игнорираме човешката си страна; второ – показваме, че се състезаваме с другите за победа (каква?!); трето – перфекционизмът винаги затруднява действието и води до тревожност.

7. Когато сме прекалено амбициозни и насочени към високи постижения – тогава всяка крачка назад се преживява като катастрофа, а провалът - като нещо непоправимо.

Как да си помогнем: Да преразгледаме амбициите си – може би някои от тях са нереалистични, а и да знаем, че от един "провал" може да научим много повече, отколкото от успеха.

8. Когато трудно се разделяме - Когато близостта (в случая с предразположените към депресия близостта се бърка със сливане) е основна ценност, всяка раздяла, отхвърляне, загуба се преживява изключително трудно.

Как да си помогнем: Да се научим да "пускаме и да се разделяме" – в крайна сметка цената, която плащаме за нашето израстваме, е в умението да се разделяме – със ситуации и хора.

9. Когато гледаме на живота като изпълнен само с приятни преживявания - тогава случаите на неизбежен душевен дискомфорт се преживяват като фатални.

Как да си помогнем: Да осъзнаем, че наличието на временен емоционален дискомфорт е нормална част от живота на всеки и че продуктивните и творчески решения в такъв момент са най-доброто, с което можем да го преодолеем.

10. Когато потискаме агресията си – разбирана като жизнена енергия , т.е. не я насочваме навън, а навътре.

Как да си помогнем: Няма ниска и висока енергия – има свободно течаща или задръстена. Вместо да се насочва саморазрушително агресията/жизнената енергия навътре, да й дадем конструктивен израз.

11. Когато отказваме да поемем отговорност за себе си.

Как да си помогнем: Да осъзнаем, че нашите чувства, желания, нежелания, интереси, потребности, живот – са наша отговорност. За тях грижата е наша и ако искаме да ни е хубаво, да създаваме обстоятелствата, да поемаме инициатива, да взимаме нужните решения.

Александра Заркова, личен сайт: insait-bg.com

Вижте още: Как да постигнем вътрешна хармония?

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.