Gnezdoto.net
Милостиви ли сте?

Милостиви ли сте?

Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
(Мат. 5:42)

Преди време една приятелка ми каза, че повече няма да дава милостиня на просяците по улиците. Беше видяла как едно ромско дете, просещо пред църква, отишло зад ъгъла и дало събраните стотинки на опърпан мъж, вероятно баща му, който пък след малко излязъл от близкия магазин с шише ракия. По този повод се сетих за следната история:

Мъжът на една жена починал. Въпреки че било по време на война и имало голям глад, тя, вместо да ги разпродаде, раздала всички вещи на покойника, а за себе си оставила само едно негово топло палто, което двамата купили още преди войната.

"Нека ми бъде за спомен" - решила жената.

Тя живеела сама. Тежко й било, пък и скръбта по мъжа й не минавала, но се справяла някак, най-вече като се уповавала на Бога.
Веднъж, тъкмо се прибрала от нощна смяна, чула, че на входната врата се хлопа. Отворила и видяла, че на прага стои клошар. Била люта зима, а човекът, който изглеждал премръзнал, я помолил:
- Моля ви, дайте ми някоя дрешка!
Жената поклатила тъжно глава:
- Нямам нищо, добри човече. Отдавна раздадох всичко, което остана от покойния ми мъж.
- Моля ви, потърсете - настоял мъжът, - може и да намерите нещо за мен! Заради Христа и моля!
„Та нали всичко раздадох - помислила си жената, - а за себе си оставих само онова палто. И с него ли да се разделя?! Съжалявам, но няма да го дам", твърдо решила тя, но изведнъж се засрамила: „Този нещастник стои на студа и ме моли в името на Бога... Гладен, гол... Да, ще му дам палтото, заради Него".
Отворила раклата, извадила прилежно сгънатото палто, целунала го като за сбогом и го занесла на човека:
- Носи го със здраве!
- Благодаря ти, жено - казал бездомникът. – Да сподоби Господ с Царството Небесно твоя покойник!

Тръгнал си той, а жената крачела из стаята и не можела да си намери място. От една страна, се радвала, че заради Господа е дарила палтото, от друга страна, й било мъчно, че се е разделила с последната вещ, останала от мъжа й. После изведнъж си спомнила, че няма хляб, взела последните купони за храна, облякла се и тръгнала към пазара.
Както вървяла, изведнъж видяла същия клошар, който я бил посетил по-рано, да стои до един мъж, който стискал палтото на мъжа й под мишница и броял пари. Явно клошарят тъкмо го бил спазарил.

Жената ахнала – не можела да повярва на очите си. Просякът пък взел парите и тръгнал право за сергията, където продавали алкохол. Жената не издържала и се разплакала – в името на Бог дала последната скъпа за нея вещ от покойния си мъж, а тя била продадена за шише ракия.
Купила хляб и се върнала у дома толкова разстроена, че нямала сили да прави каквото и да било. Легнала на дивана, завила се презглава с едно старо одеяло и заридала неутешимо. По някое време, изтощена от сълзите, заспала. И изведнъж чула, че някой влиза с тихи стъпки в стаята и спира до главата й. Отметнала тя одеялото да види кой се е промъкнал така и замръзнала – пред нея стоял самият Христос...

Сърцето й се разтуптяло, разтреперила се, а Господ се навел към нея, притиснал до сърцето Си ръката на жената и ласкаво й казал: „Твоето палто е на Мене".
И наистина, палтото на мъжа й, същото онова, което дала на клошаря в Негово име, било на гърба на Господ. И в същия миг се събудила...

Когато бях малка, най-много обичах мама да ми чете приказки. Любимата ми приказка беше „Хубавка и чудовището". Не знам дали защото мама ми я разказваше толкова артистично, но винаги заплаквах от радост на момента, в който добротата и милостта на Хубавка побеждават отвращението й от вида на чудовището и за да го върне към живота, тя му дава сърцето си.

„Любовта не заварва някого най-прекрасен – тя го прави такъв", казват светите отци.
Преди време четох история за поет, който публикувал стихотворение, озаглавено „Любовта стига". Под него някой написал краткия коментар: „Не, не стига". Мисля – знам защо. Във всеки от нас има по нещо, което може да бъде изобличено, което не е за харесване, за да не кажа, че изобщо не може да бъде обект на любов, ако сме искрени. Да се принуждаваме да обичаме всичко във всички - не абстрактно, а истински, в конкретните проявления на дадения човек, с всичките му наистина недостойни за обич действия, привички, особености и дори физически характеристики, според остроумното сравнение на един любим писател, е като да караш човек да харесва вкуса на мухлясал хляб или звука на дрелката. Именно милосърдието е този инструмент на сърцето, който поправя това несъответствие. „Лесно е било едно време – казва Радой Ралин. - Имаш две ризи, даваш една на ближния си. Сега понякога е драма – ризи колкото щеш, ближен няма." Милосърдието превръща чуждия в ближен. То прави падналата човешка природа отново достойна за обичане. То превръща любовта от умозрение в конкретно любовно действие – на грижа, търпение, толерантност и щедрост.

В този смисъл всяко проявено от нас милосърдие, независимо как се използва от човека, към когото е насочено, когато излиза от сърцето ни, бива приемано директно от Бог.
Не забравяйте благотворителността и щедростта, защото Бог благоволи към такива жертви (Евр. 13:16), наставлява апостол Павел. Защото: По-блажено е да се дава, отколкото да се взима (Деян. 20:35).

Това, че някой е злоупотребил с нашето милосърдие, не е наша грижа. За измамниците в Писанието има друг текст:
Недейте се лъга – с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне (Гал. 6:7).

Откъс от новата книга на Ивинела Самуилова „Гатанки от небето"

gatanki ot nebeto55 вдъхновяващи истории за истински ценното в живота

Скъпи ми читатели,
Тази книга е за отговора на всички гатанки.
След излизането на романа ми „Къде отиваш, пътнико?" много читатели споделиха с мен, че вървейки с героинята ми Ади по Камино – древния поклоннически път до Сантяго де Компостела в Испания, за пръв път са се докоснали до същността на християнството и са се почувствали вдъхновени. Различни хора ме питаха дали не съм мислила да напиша книга, която да разказва как чудните послания на християнската вяра могат да бъдат реално прилагани в ежедневието ни така, че в него наистина да има повече радост, смисъл, любов, доброта, здравомислие и благополучие.
Мислила съм, разбира се. Много се чудих обаче как да синтезирам целия този практически опит, който е многопластов и обхваща всички аспекти от живота. Надявам се с „Гатанки от небето" да съм открила вярната формула.

Бъдете благословени!
Ивинела

„Гатанки от небето", както и другите книги на Ивинела Самуилова можете да поръчате в книжарница Gnezdoto

Ивинела Самуилова е родена през 1971 г. в Севлиево. Завършва езикова гимназия с испански и английски, а след това – магистратура по богословие. Творческите й търсения са насочени към вътрешния свят на човека и отношенията му с Бог, света и ближните.

„Християнската нагласа ми помага да бъда по-добър човек, да живея с мир в душата, да живея с радост."

Ивинела Самуилова е автор на четири романа, които бързо се наредиха сред най-търсените заглавия на българския книжен пазар. Книгите й са отличени с най-важната от всички награди – с любовта и признанието на нейните читатели. Благодарение на тях романите на авторката „Животът може да е чудо" и „Къде отиваш, пътнико?" спечелиха първо и второ място в националния конкурс „Книгата, която ме вдъхновява".

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.

 
 

Още публикации от категория "ПРИТЧИ И МОТИВИРАЩИ ИСТОРИИ"

vig vsi4ki