Имаме ли очи за шансовете и малките знаци по пътя

Възрастен мъж и млада жена пътували в едно купе във влака. Тя гледала разсеяно през прозореца и мислела за несполуките си през последния месец. По някое време старецът се опитал да завърже разговор и благо я попитал:

– Защо си толкова тъжна, момиче?
– Имам си проблеми – лаконично отговорила тя, без да отмества поглед от прелитащия навън пейзаж.

– Искаш ли да ти разкажа една история? Хем ще се разсееш от мислите си, хем времето ще мине по-бързо.
„Какво пък... прав е човекът“ – помислила си тя.

– Ами добре, разкажете вашата история.
– Живял някога един човек, ще го наречем Александър – започна старецът. – Той имал три големи мечти – да работи в голяма корпорация като мениджър, да срещне любовта на живота си и да стане известен. Александър имал насрочено интервю за мечтаната работа в една от най-престижните фирми в града. Бил студен и снежен декемврийски ден. Бързайки към интервюто, решил да мине през един парк, за по-пряко. Там до една от алеите в снега бил паднал възрастен мъж. Александър си помислил, че човекът е пиян, и го подминал, без да се спре и да му помогне. Не закъснял за интервюто, но то не минало по очаквания начин и той не получил бленуваната работа.

Няколко месеца по-късно, в един слънчев юлски следобед, Александър минавал през градския площад, където се провеждал карнавал. Имало много хора с различни костюми и маски. Поспрял се да погледа, а до него се приближила жена с прошарена коса и с маска на вещица. Поздравила го, усмихнала му се и го попитала как се казва. Той се направил, че не я чува, и бързо я подминал.

Минали още няколко месеца. Било златна есен. Александър седял на пейка в парка, вглъбен в собствения си свят и проблеми. На пейката до него седнала млада дама, видимо разстроена. Тя плачела. Но на Александър не му било до чуждите трагедии и проблеми и побързал да стане и да се премести на друга пейка.

– Това ли е историята? Нещо не успях да схвана смисъла – казала жената отегчено, надявайки се старецът най-после да я остави на спокойствие.

– Сега идва интересното – бавно продължи разказа си непознатият. – Няколко дни след като Александър се явил на интервюто за работа, четейки сутрешния вестник, попаднал на статия за собственика на компанията, в която кандидатствал. Видял снимката му и бил много изненадан, че човекът от снимката във вестника бил именно човекът, паднал в снега в парка. Същият този човек, когото Александър подминал, докато бързал за заветното интервю.
Така... Спомняш ли си разказа за юлския карнавал? Няколко дни след това една красива млада дама поздравила Александър на спирката на автобуса. Той усетил някакво привличане, не го напускало чувството, че я познава отнякъде. Очите ѝ му говорели нещо, но така ѝ не си спомнил коя е тя. Докато се качвал в автобуса, извърнал глава да я огледа още веднъж – тя тъкмо ровела в чантата си, а от там се подавали перука с прошарена коса и маска на вещица.

Сигурно вече се досещаш, че и срещата на Александър с плачещата жена в парка не е никак случайна. Тази жена била известна писателка. Една година след срещата им тя написала книга, която в последствие станала бестселър. В нея дори описала случката в парка и как едно непознато момиче изслушва трагедията, която я сполетяла – как загубила бъдещия си съпруг в автомобилна катастрофа.

Истината е, че съдбата подредила обстоятелствата така, че Александър да може да сбъдне трите си най-съкровени мечти. Най-вероятно, ако се беше спрял да помогне на човека в парка, щеше да получи мечтаната работа. Ако се беше заговорил със „старицата“ на карнавала, би разбрал, че всъщност това може да е жената на живота му. Или ако беше изслушал жената в парка, щеше да стане световно известен като герой от бестселър. Сега разбираш ли какво е необходимо, за да сбъднеш мечтите си?

– Да, разбирам. Нуждаем се от ръка, която да протегнем, очи, с които да видим зад маската, и сърце, за да утешим някого в болката му. Благодаря за урока! Аз съм Дара, беше приятно да се запозная с вас.

– Приятно ми е, Дара – усмихнал се мъжът. – Аз съм Александър.

Всеки от нас получава най-различни възможности и малки знаци по пътя. Но ако нямаме очи да ги видим и смелост да ги прегърнем, те остават просто пропилени шансове. Понякога трябва да направим една малка крачка, за да променим целия си живот.

Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"

Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те съществуват и винаги са били там.
Книга, която ще зареди деня ви с енергия, ще стопли сърцето ви и ще успокои вечерта ви след дългия ден...

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.