
Децата се раждат със свой собствен оптимизъм. Те притежават чистота и простота, за каквато можем само да мечтаем
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Едно малко момиченце се приближило до бижутерийния магазин и се вторачило във витрината. Когато погледът на детето се спрял на това, което търсело, очите му заблестели от радост. То влязло в магазина и със сериозен тон се обърнало към продавача:
– Моля ви, покажете ми перлената огърлица, която е на витрината. Искам да я купя за сестра ми. И ще ви помоля да я сложите в най-красивата опаковка, която имате.
Бижутерът учудено погледна към момичето и попитал:
– А ти, миличка, колко пари имаш?
Детето извадило смачкана на топка хартия от джоба си, разгънало я и изсипало върху стъклената витрина пред себе си голямо количество дребни монети.
– Това достатъчно ли е? – с надежда попитало то и вдигнало поглед към бижутера.
Той видял, че въпреки количеството на монетите, сумата е крайно недостатъчна за скъпата перлена огърлица, но любезно изслушал разказа на момиченцето.
– Знаете ли – започнало то, – днес по-голямата ми сестра има рожден ден и искам да ѝ направя най-страхотния подарък на света. Майка ни почина преди две годни и оттогава тя сама се грижи за мен и по-малкия ни брат. Тя е толкова добра... толкова я обичам... и знам, че много ще се зарадва на тази огърлица, защото съм я чувала да казва, че за нея няма по-красиво и изискано бижу от една перлена огърлица.
Трогнат от емоционалния детски разказ, бижутерът извадил от стъклен шкаф една перлена огърлица, сложил я в луксозна кутийка и отгоре залепил малка червена панделка.
– Ето, подаръкът за твоята сестра е готов – казал той и подал кутийката на малката си клиентка.
Момиченцето благодарило и с щастлива усмивка излязло от магазина. След няколко часа обаче пред бижутера застанала млада жена, която имала видима прилика с малката посетителка от сутринта. Девойката притеснено извадила от чантата си кутийката с червената панделка и я сложила на плота.
– Идвам да ви се извиня и да ви върна тази огърлица... – смутено започнало момичето. – Малката ми сестра днес я донесе вкъщи, но изобщо нямам представа как се е сдобила с нея... Предполагам, че е много скъпа, а тя няма толкова пари. Нито пък аз.
– Сестра ви наистина сутринта купи от мен тази огърлица – с топъл глас отговорил бижутерът. – И плати за нея най-високата цена. Тя даде всичко, което имаше. А сега вземете обратно своя подарък и се приберете у дома при своето семейство, за да отпразнувате рождения си ден. И знайте, че имате цялата любов на света. Защото да обичаш безрезервно, означава да дадеш всичко, което имаш.
Децата се раждат със свой собствен оптимизъм. Те притежават чистота и простота, за каквато можем само да мечтаем.
Мешел Ндеджеочело
Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"