
Най-важното, което трябва да дадем на децата си
- категория: Притчи и мотивиращи истории
Бащата се прибрал от работа, уморен и изнервен. На вратата го чакал петгодишният му син.
– Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето.
– Разбира се, какво се е случило?
– Тате, ти колко пари получаваш?
– Това не е твоя работа... Но защо се интересуваш?
– Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час?
– Ами около 50 долара. Защо питаш?
– Тате – погледнал го синът му с много сериозни очи, – ще ми дадеш ли назаем 30 долара?
– Искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – ядосал се бащата. – Лягай да спиш! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости!
Детето тихо се прибрало в стаята си. Но бащата продължавал да мисли за разговора със сина си. След като се успокоил, решил, че може би детето наистина иска да си купи нещо важно. „Все пак досега никога не ми е искал пари! По-добре да поговоря с него“ – казал си той.
Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото.
– Спиш ли, сине?
– Не, татко. Просто лежа и си мисля – отговорило момченцето.
– Извинявай, държах се много лошо. Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска.
Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало:
– О, благодаря ти, тате!
След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва.
– Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той.
Но детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си.
– Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило то. – Тате, тук са точно 50 долара. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно.
Децата са светли и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своите настроения.
Антон Чехов
Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"