Как да посрещнем ежедневните проблеми

категория: Притчи и мотивиращи истории

Един човек наел майстор, който да ремонтира банята му. Майсторът бил съвестен и сръчен и бързо напредвал с работата. В един от дните той отишъл сутринта с угрижено лице и мълчаливо започнал да облича работния си комбинезон.

– Нещо случило ли се е? – попитал от любезност домакинът. – Изглеждаш ми разтревожен.
– Ами... да, нещо такова. Обадиха ми се от банката да ми напомнят, че съм просрочил кредита си. Настанаха трудни времена, нали знаеш... – отговорил майсторът и се захванал за работа.

След известно време той излязъл от банята и отишъл при своя работодател.
– Много съжалявам, но за днес ще трябва да приключа – започнал притеснено той. – Електрическата ми бормашина изгоря... тя е на доста години и явно ще трябва да купувам нова. Извинявай... ще направя всичко възможно да възобновя работата още утре.

Тръгнал си той, но след пет минути се върнал, а лицето му било още по-разстроено.
– Явно днес не е най-добрият ми ден – казал майсторът. – Много ми е неудобно, но мога ли да те помоля да ме закараш до дома ми. Колата ми също отказа...
– Разбира се, ще те закарам. Не се тревожи – отговорил стопанинът.

Докато пътували през града, майсторът седял потънал в мълчание и нервно мачкал с ръце каскета си. Когато пристигнали пред дома му – малка спретната къща в краен квартал – той слязъл и настоятелно подканил своя спътник да влезе.
– Много ти благодаря за разбирането и за помощта. Моля те, ела да те почерпя едно кафе... да те запозная със семейството ми...

Другият мъж приел поканата и двамата тръгнали през двора. Докато вървели към къщата, майсторът се спрял пред едно дръвче, като докоснал последователно няколко клончета с двете си ръце. А когато отворил входната врата, на лицето му греела усмивка. Той бодро поздравил жена си и целунал двете си деца. Когато влезли, вече нямало и следа от напрегнатото му и разтревожено изражение.

Изпили по едно кафе, поговорили си малко и когато гостът станал да си ходи, домакинът излязъл да го изпрати до колата му.

– Извинявай за любопитството – казал мъжът, – но какъв беше този ритуал с дръвчето пред къщата ти? Стори ми се интересно това, което направи...

– О, това е моето дърво на проблемите – отговорил майсторът и се усмихнал. – Всеки човек има някакви проблеми, а понякога, в дни като днешния, просто се нижат един след друг... Но това не значи, че трябва да ги внасям в дома си и да товаря с тях и семейството си. Затова всяка вечер, когато се прибирам вкъщи, аз просто ги окачвам на това дърво и моля Бог да се погрижи за тях. А на другия ден, когато излизам, си ги вземам отново. Но знаеш ли, странното е, че когато дойда сутрин, проблемите вече не са толкова големи, колкото са били предишната вечер.