За изборите, които правим на кръстопътищата на живота

"Вездесъщият ЗАКОН НА РЕЗОНАНСА обяснява отсъствието на всякакви случайности в този живот. Практически всички срещи, ситуации и обстоятелства са съобразени с този закон."

Така се случва и с Клим – героят на романа "Кръстопът". Един роман или по-скоро философски поглед към живота - за неговите ценности, за обидата, за гнева, за страха, за липсата на любов, за потиснатите емоции, за нереализираните желания и мечти, за дружбата, за любовта и предателството, за алчността, за честността...

Клим е млад, богат, успял, самоуверен и дори леко арогантен бизнесмен, любимец на жените... и на съдбата. Докато не чува една диагноза. И не среща един мистичен и чудат непознат. Точно в момент, в който е тежко болен, съдбата му изпраща „полезните“ хора и „правилните“ ситуации и обстоятелства, които променят целия му живот.

Човек винаги има избор по кой път да поеме, когато е изправен на кръстопът.

„Кръстопътят – това е място на пресичането на хоризонталата и вертикалата, място на сливането на времето и пространството. Той отразява момента на срещата със собствената съдба и символизира ИЗБОРА на човека. Животът е неограничен брой кръстопътища, на всеки от които човек неизменно се оказва изправен пред избор: накъде да завие и в коя посока да продължи пътя си. Това е наистина съдбовен момент и е много важно той да не бъде пропуснат и да се вземе правилното решение – от него ще зависи целият по-нататъшен живот. Неслучайно кръстопътят е олицетворение на човешките страхове и надежди, той е като кратка спирка преди началото на новия път.“

Героят на книгата, Клим, ще се върне на много от своите кръстопътища... и ще оцени решенията, които е взимал... На тези кръстопътища ще срещне отново любовта към жената, която е изгубил, ще погледне за първи път през очите на родителите си, ще се сблъска отново с едно предадено приятелство, ще „поплаче“ над изгубените си мечти и ще се опита да ги възроди отново, ще промени цялата си ценностна система и отношение към заобикалящата го реалност...

„Вярно е, че вече не можете да промените ситуацията, но е съвсем реално да преразгледате отношението си към нея. И тогава миналото ще ви бъде от помощ за настоящето и съществено ще повлияе на светлото ви бъдеще!“

***

"Състоянието на тялото ни, неговото физическо и душевно здраве е огледално отражение на житейската философия на човека.“

Каква е философията на Клим? Защо се е разболял от неизлечима болест? Може ли да победи болестта или дните му са преброени?

"Всяка болест може да се лекува и да се излекува само след като отстраним причината, а тя се крие дълбоко в самите нас. При това, всеки човек подсъзнателно прекрасно знае за какво и защо плаща, но категорично отказва да промени каквото и да е. Защото какво всъщност е болестта? Това е състояние, при което натрупаната негативна енергия е преминала критичната точка и организмът като единно цяло излиза от равновесие. Ако примерно не си си направил никакви изводи от душевната болка, тя бързо ще прерасне във физическа, след което вече поразеното тяло ще започне да вика „SOS“, за да привлече чрез болката вниманието към нейната първопричина. Всички използват термометъра. Ако температурата е по-висока или по-ниска от нормалната, хората веднага отиват на лекар... Значи така – температурата 36,6 градуса е „идеалната температура“ за тялото. А усещането за щастие е „идеалният заряд“ за душата. Просто не сме се научили да измерваме и осъзнато да коригираме този заряд."

Срещата с тази книга е като приятелска ръка, протегната за помощ. Дори да имаш усещането, че потъваш, че се губиш, след прочита й със сигурност ще се почувстваш отново в безопасност, избрал уверено посоката... след поредния си кръстопът.

„Кръстопът“ на Владимир Чеповой е многократно преиздавана и е бестселър в Русия.

Отзиви:

"Има книги с претенции, които забравяме само ден, след като сме ги прочели. Но има и книги като „Кръстопът” – с простичък сюжет, познат ни сякаш от делника около нас, – които са благ мехлем за душата и й вливат сила и мъдрост. Докато ги четем, дори не предполагаме колко дълго ще влияят те на мислите и дори на постъпките ни. Страниците им някак неусетно отварят тайна врата към съкровеното, скритото, спотаеното у всеки човек, към най-дълбоките ни неизречени надежди или забравени мечти. Дори да сме ги мислили за мъртви от години, тези надежди и мечти могат да се възродят отново, да разперят листенца и да пуснат нови пъпки като съживени цветя.

След „Кръстопът” на Владимир Чеповой нещо се случва с читателя, нещо се раздвижва в сърцата дори на големи скептици или на хора, за които реалното е само онова, което могат да пипнат тук и сега, или в идеалния случай да го притурят към банковата си сметка. Не случайно тази малка книжка предизвиква такива вълнения и разбуни читателите в Русия. Хиляди от тях са написали и продължават да пишат възторжени благодарствени писма на автора. И то не защото ги е изненадал с необикновени стилови похвати, а защото ги е върнал към изконните ценности, в които всъщност е смисълът на живота. А може би го е сторил с помощта на един тайнствен ангел, оставил след себе си само малко белоснежно перце..."

Ася Григорова, преводач на "Кръстопът"

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.