Защо първо да даваме на себе си?
- автор: Цветан Иванов
- категория: Промени себе си, промени живота си
„Защо първо да даваме на себе си?” е важен въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи колко щастливи сме и колко щастие можем да дарим на другите.
Любимата ми метафора е за голямото дърво.
Дървото е гостоприемно. Подслонява ви. Почивате си страхотно. След малко поглеждате нагоре и съзирате прекрасни зрели плодове. Откъсвате един и се наслаждавате на невероятния му вкус. Тялото ви е благодарно за хранителните вещества. Ободрени, продължавате по своя път.
Дървото е дало от себе си, а вие сте взели от него. Но това е само половината история.
За да стане малкото дръвче голямо дърво, което дава подслон за отмора и вкусни плодове на преминаващите пътници, то дълги години е взимало. Черпило е с пълни шепи сили от слънчевите лъчи, от жизнените сокове на земята и от благотворния дъжд на небето.
Дървото е взимало, за да може да дава. То не се е замисляло дали заслужава, дали му се полага, дали е редно. То е следвало природен закон, който се изразява в следното:
– Първо даваме на себе си, за да може след това да даваме на другите.
Докато сме бебета и малки деца, ние сме като малко дръвче. Взимаме, без да се замисляме, защото дълбоко в себе си знаем, че това е естествено.
Колкото повече порастваме, толкова повече нещата се променят. От нас все повече се иска да даваме.
Любимата ми гледка е как две деца си играят. Едното взима играчката на другото. Първото не я дава и започва да си я иска обратно. Понякога удря, друг път плаче, но с поведението си показва, че неговото си е негово. Обикновено майката започва да му обяснява как добрите деца споделят с приятелите си.
Благодарение на такъв род ситуации културата на даването пропива в нас лека-полека и ни променя.
За да сме истински щастливи, е важно да умеем да даваме на себе си. Иначе казано, да умеем да взимаме без угризения и притеснения.
Джон Кабат-Зин споделя:
– Редно е първо да даваме на себе си. После можем да дадем и на другите. Най-добре започни от себе си. Виж дали си способен да проявиш щедрост към самия себе си.
Когато изпитваме чувство на вътрешна липса, ние сме като малкото дете, което не иска да сподели играчката. Затова Джон Кабат-Зин ни препоръчва първо да започнем от себе си. Точно като дървото – за да може да дава, то трябва да взима.
Тук актуален става въпросът:
– Давам ли на себе си това, от което имам нужда?
Няма една-единствена рецепта какво, кога и как да даваме на себе си. Всеки от нас знае най-добре.
Ако вярваме, че имаме пълното право да взимаме, то неизменно ще почувстваме от какво имаме нужда и ще си го позволим, без да задълбаваме в излишни въпроси.
Другото важно нещо е да си задаваме въпроса „Давам ли на себе си това, от което имам нужда?” по-често. Поради простата причина, че нашите потребности се менят. Те не са константа. Когато една потребност е удовлетворена, на нейно място изскача друга. Освен това някои потребности трябва да ги удовлетворяваме периодично. Например за мен такава потребност е да спортувам. Няколко пъти в седмицата си давам най-вече време, за да го правя. Да, бих могъл да си намеря повече от една причина да си откажа:
– Нямам време.
– Трябва да съм при семейството си.
– Лишавам семейния бюджет от средства...
Това е един прост пример. Но смятам, че той прекрасно илюстрира какви борби могат да се водят в нас дори за обикновени желания на сърцето.
Ако към това добавим и евентуален натиск от страна на другите:
– Ти с твоя фитнес.
– Пак ли ще ходиш на фитнес?
– В колко часа ще се прибереш?
картината се променя.
Приучени да даваме, е напълно възможно да се поддадем на натиска да си откажем.
Както казах, това е прост пример. В живота има и по-важни неща, които искаме да дадем на себе си, и съответно натискът върху нас е драстично по-голям. Логично започваме повече да се колебаем и да се съмняваме как точно да постъпим.
Да, редно е да проявяваме здрав разум, когато даваме на себе си. Ала най-важното е да сме на сто процента убедени, че напълно заслужаваме това, за което копнеем.
Само в този случай ще се чувстваме удовлетворени, ще взимаме спокойно и ще даряваме от сърце.
Точно като дървото, което дава възможност на изморените пътници да отдъхнат, поради простата причина, че е взимало и продължава да взима.
Цветан Иванов е психолог и основател на сайта щастието.com. Вижте още негови статии и допълнителна информация за него ...
Вижте още: ЕДНА КНИГА, КОЯТО ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ ДА УПРАВЛЯВАТЕ СЪДБАТА СИ!
