Прекомерният самоконтрол е вреден за здравето – 10 факта за волята, които може би не знаете

Вижте няколко научни факта за волята, които ще ви накарат да преосмислите всичко, което някога сте си мислели за нея.

За тях разказва д-р Кели Макгонигъл, здравен психолог, изследовател и преподавател в Станфордския университет в книгата „Инстинктът на волята“ – първата книга, която обяснява научно какво точно е волята, как работи и защо е толкова важна днес.

Всички сме родени с воля, но някои я използват повече от други. Хората, които имат по-добър контрол върху вниманието, емоциите и действията си, се справят по-добре във всяко отношение. Те са по-щастливи и по-богати. Любовните им връзки са по-удовлетворяващи и по-дълготрайни. Те печелят повече пари и напредват повече в кариерата. По-добре се справят със стреса, излизат от конфликти и преодоляват нещастията. Те дори живеят по-дълго. Когато я съпоставим с другите човешки добродетели, волята заема първото място. Самоконтролът е по-добър критерий за академични заложби, отколкото коефициентът на интелигентност, по-решаващ за ефикасното лидерство от харизмата и по-важен фактор в брака от емпатията (да, тайната на стабилния брак е в умението да си държиш устата затворена).

1. Силата на волята е реакция на ума и тялото, а не липсваща добродетел.

Учените са установили, че самоконтролът е въпрос на физиология, а не на психология. Той е временно състояние на ума и тялото, което ви дава сила и спокойствие да надделеете над спонтанните влечения. Науката тепърва започва да изяснява какво представлява това състояние и защо сложният съвременен свят често му влияе.

Добрата новина е, че можете да се научите да привеждате физиологията си в това състояние в моментите, когато най-много се нуждаете от силна воля. А можете и да тренирате организма си да бъде постоянно в това състояние, така че, ако се появи изкушение, инстинктивната ви реакция да бъде самоконтрол.

2. Предизвикателствата за волята са вътрешен конфликт между две различни наши самоличности.

Някои невробиолози казват, че човекът има един мозък, но две съзнания – или дори двама души, обитаващи едно съзнание. Едната ни самоличност действа импулсивно и се стреми към удоволствия на момента; другата контролира поривите ни и отлага удоволствията в името на по-дългосрочни цели. И двете са част от нашата същност, но ние превключваме ту едната, ту другата. Понякога се отъждествяваме с човека, който иска да отслабне, а понякога с този, който просто иска да похапне бисквитка. Това е същността на предизвикателствата за волята: една част от вас иска едно, а другата – друго. Сегашното ви „аз“ иска нещо, но бъдещото ви „аз“ ще се чувства по-добре, ако постъпите иначе. Когато двете самоличности са в противоречие, едната трябва да надделее. Онази част от вас, която не може да устоява на изкушенията, не е по-лоша – тя просто има различни приоритети.

3. Волята е биологичен инстинкт, който ни пази от самите нас.

Подобно на стреса, самоконтролът има биологично проявление. Необходимостта от самоконтрол включва синхронизирана поредица от промени в мозъка и тялото, помагаща да устояваме на изкушенията и да преодоляваме вредните влечения. Това е реакцията „спри и помисли“ – нещо като стрес реакцията „бий се или бягай“ при вида на външна заплаха. Но реакцията „спри и помисли“ се отличава по един много важен признак: тя се активира, когато усетите вътрешен конфликт, а не външна заплаха.

Иска ви се да направите едно (да запалите цигара, да се наядете хубаво, да отворите неподходящ уебсайт, докато сте на работа), но знаете, че не бива. Или знаете, че трябва да направите нещо (да си платите данъка, да свършите някаква работа, да спортувате), но ви мързи. Този вътрешен конфликт е заплаха сам по себе си: инстинктите ви тласкат към решение с лоши последици в бъдеще. Затова трябва да се защитите от самия себе си. Тогава се задейства инстинктът на волята.

4. Спортът е най-добрият стимулатор на самоконтрола, откриван някога. А ефектът му се проявява веднага.

Когато учените се опитват да изкушат хора на диета с шоколад или борещи се със зависимостта си пушачи с цигара, става ясно, че петнайсет минути на бягащата пътека намаляват апетита и нездравословните желания. Дългосрочните ефекти от спорта са още по-впечатляващи. Той не само намалява обичайния, ежедневен стрес, но също така е силен антидепресант, съперничещ на прочутия препарат „Прозак“, но без неговите странични ефекти. Физическата активност стимулира и биологичните механизми на самоконтрола и кара мозъка да расте и да функционира по-бързо, като ефектите са най-изразени в префронталния кортекс (областта от мозъка, която отговаря за волята).

5. Медитацията е отлично средство за трениране на мозъка и за укрепване на волята.

Може би ще ви се стори невероятно, че мозъкът е в състояние да се преустройва толкова бързо, но медитацията наистина подобрява оросяването на префронталния кортекс по същия начин, по който вдигането на тежести стимулира кръвообращението в мускулите. Мозъкът явно се адаптира към упражненията подобно на мускулите, нараства и започва да функционира по-бързо, за да се справя по-добре със задачите, които му възлагате.

Медитацията намалява стреса и научава ума как да се справя с вътрешните източници на разсейване (копнежи, тревоги, желания) и с външните изкушения (звуци, визуални стимули и миризми). Новите изследвания показват, че редовната медитация помага на хората да откажат цигарите, да отслабнат, да се справят със зависимостта от наркотиците и алкохола.

6. Ако искате да подсилите волята си, лягайте да спите!

Недостигът на сън подкопава волята и ви прави податливи на стрес, натрапчиви желания и изкушения, пречи ви да контролирате емоциите си и да се съсредоточавате. Защо е така? Първо, недоспиването влияе на начина, по който тялото и мозъкът използват глюкозата, която е основният им източник на енергия. Когато сте уморени, клетките по-трудно усвояват глюкозата от кръвта. По този начин те остават „гладни“, а вие се чувствате изтощени. И започвате да изпитвате неустоима жажда за сладки неща или кофеин. Но дори да се опитате да се презаредите със захар или кафе, тялото и мозъкът ви няма да получат енергията, от която се нуждаят, защото няма да могат да я използват ефикасно. А това не е добре за самоконтрола – една от най-енергоемките задачи, за които мозъкът изразходва ограничените си запаси от гориво.

7. Прекомерният самоконтрол е вреден за здравето.

Тъй като самоконтролът изисква много енергия, някои учени изказват хипотезата, че постоянният самоконтрол – подобно на хроничния стрес – може да увеличи риска от заболявания, тъй като отклонява ресурси от имунната система. Знаем, че малките дози стрес са полезни, за да водим щастлив и пълноценен живот. Същото е вярно и за малките дози самоконтрол.

Както животът под постоянен стрес е вреден за здравето, така и старанието да контролираме всеки аспект на мислите, емоциите и поведението си действа като отрова за организма. Това е прекалено тежко бреме за физиологията ни.

8. Волята е като мускул – когато се използва активно, се изтощава, но може и да се тренира.

Когато човек активно използва волята си, тя като че ли се изчерпва. Пушачи, които могат да издържат двайсет и четири часа без цигара, са по-склонни да се напият до безсъзнание. Любители на чашката, които устояват на любимия си коктейл, се представят по-зле на тестовете за физическа издръжливост. И може би най-смущаващото – хората на диета са по-склонни да изневерят на половинката си. Сякаш волята не достига за всичко. И когато се изтощите от усилията на волята, се оказвате беззащитни пред изкушенията, или поне по-лесно се поддавате. Учените са установили още, че самоконтролът е най-силен сутрин и постепенно се влошава в течение на деня.

9. Това, че сме добри, оправдава лошите ни дела - ефектът на моралното оправдание.

Всичко, свързано с добродетелното ни поведение, което ни създава душевен комфорт – дори самата мисъл, че правим нещо добро – може да ни послужи като оправдание да се поддадем на импулсивните си желания. Психолозите наричат това явление „ефект на моралното оправдание“.

Той е едно възможно обяснение защо най-големите обществени авторитети – свещеник, политик, защитаващ семейните ценности, или прокурор, борещ се с корупцията – са способни да оправдаят пред себе си сериозни прегрешения. Друга фирма на моралното оправдание е така нареченият халоефект (ефект на ореола) – нещо „добродетелно“ създава ореол около изкушението и ни дава основание да му се поддадем. С други думи, убеждаваме себе си, че това, което искаме, не е толкова лошо.

10. Съвременните технологии ни пристрастяват.

В човешкия мозък има система на поощренията, която е свързана с обещанието за удоволствие. Когато в нея се регистрира възможност за награда, мозъкът отделя невростимуланта допамин, който казва на останалите мозъчни дялове върху какво да насочат вниманието и действията ни. Но притокът на допамин не създава чувство на щастие – усещането е по-скоро като възбуда. Ние сме нащрек, будни, омаяни. Разпознаваме възможността да се почувстваме добре и сме готови да направим всичко, за да го постигнем.

Съвършеният пример за действието на тази система на поощренията е интернет и изобщо всичко, което ни предоставят съвременните технологии – мобилни телефони, социални мрежи, компютърни игри. Малко са нещата, които можем да си представим, изпушим или инжектираме, предизвикващи по-силно пристрастяване от информационните технологии. Нашите модерни, високотехнологични устройства ни държат в плен и ни карат непрекъснато да се връщаме за още. Ние търсим, ровим, кликваме с мишката, отговаряме на съобщения... и още, и още...

Създателите на компютърни игри например напълно съзнателно манипулират системата на поощренията, за да задържат интереса на потребителите. Обещанието, че всеки момент може да преминете в следващото ниво или да спечелите голям бонус, прави играта неустоима. Така човек много трудно се отказва. Едно изследване е установило, че видеоигрите предизвикват покачване на допамина, съизмеримо с това при употребата на амфетамини – и точно то води до пристрастяване и към двете неща. Непредсказуемостта при натрупването на точки или напредването в нивата на играта кара допаминовите неврони на играещия постоянно да работят, а това го държи като прикован към екрана. И въпреки че не всеки, който хване джойстик, се пристрастява, за по-лабилните хора компютърните игри са като истински наркотик.

Kнигата „Инстинктът на волята“ можете да поръчате в книжаница Гнездото

В нея ще намерите още: Множество истории и обширна информация за проведени научни експерименти, свързани със силата на волята; Подробни разяснения и богата теоретична база, необходими за развитието на своя собствена силна воля; Във всяка глава са описани практически методи и упражнения за укрепване на волята.

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.