Писмо до момичето в мен

Много се тормозиш, скъпо момиче.
Много се подценяваш...
Спри се малко. Почини си. Отдъхни си.

Твърде строга си към себе си, скъпо момиче!

Обвиняваш се за грешките, които си допуснала, и за тези, които си мислиш, че ще допуснеш. Забравяш, че те са част от пътя ти. Те са крайъгълните камъни на твоето израстване. Как щеше да калиш волята си, ако не беше падала и ставала? Как щеше да добиеш смелост, ако не беше познала страха и не се беше научила да го преодоляваш? Как щеше да си себе си, ако не се беше губила и отново намирала?

Обвиняваш се, че не си перфектна. Но никой не е перфектен, скъпо момиче. И точно в това се крие твоята перфектност. В "дефектите" ти се крие твоето обаяние и твоята неповторимост. Не се опитвай да ги "изгладиш". Не се опитвай да се сравняваш с другите. Не искай да си като другите. Погледни се в огледалото. Красива си точно такава, каквато си! Погледни в душата си! Прекрасна си точно такава, каквато си!

Обвиняваш се, че се чувстваш слаба и ранима. Но точно тази крехкост е изворът на твоята женска сила. Не се плаши от болката. Болка има в живота на всеки. Важно е как реагираш на нея. Научи се да приемаш болката като другото лице на щастието. Като бурята, която ти помага да оцениш слънчевия ден. Като нощта, която кара душата ти да се чувства възродена с настъпването на утрото. Като липсата, която ти помага да видиш пълнотата...

Обвиняваш се, че по-често слушаш сърцето си и по-рядко разума. Но нали това значи да си жена?! Това значи да живееш, да рискуваш, да не се страхуваш! Това значи да отстояваш същността си, дори когато ти се струва, че хората около теб вече не те познават. Това значи да се бориш за мечтите си, дори когато  никой друг не вярва в тях. Това значи да си готова да се изправиш срещу целия свят, защото знаеш, че най-важното е да не си срещу себе си!

Обвиняваш се, че не прекарваш достатъчно време със семейството си/с децата си/с приятелките си... А прекарваш ли достатъчно време със себе си? Кога за последно направи нещо, без да се съобразяваш с някой друг? Кога за последно постави себе си на първо място? Кога се възнагради за всички усилия, които полагаш, и за жертвите, които правиш? Искам да запомниш, скъпо момиче, че преди да се погрижиш за останалите, трябва да се научиш да се грижиш за себе си! Преди да носиш другите на раменете си, трябва да се научиш да носиш себе си! Преди да вдъхваш сили на останалите, трябва да вдъхнеш сили на себе си!

Позволи си отново да се смееш, както го правеше преди години - без задръжки, без ограничения, без предубеждения! Позволи на пламъка в очите си да се върне! Позволи на кръвта си отново да закипи! Позволи на мечтите си да се възродят! Позволи си да живееш, скъпо момиче! Твърде много чака, твърде много отлага! 

А сега чети внимателно и повтаряй след мен:

Аз съм красива – точно такава, каквато съм!
Аз съм добра – точно такава, каквато съм!
Аз съм силна – точно такава, каквато съм!
Аз съм мъдра – точно такава, каквато съм!
Аз съм смела – точно такава, каквато съм!
Аз се обичам – точно такава, каквато съм!
Аз се гордея със себе си – точно такава, каквато съм!

И аз се гордея с теб, скъпо момиче! Никога не го забравяй...

Вижте още статии на Гергана Лабова и допълнителна информация за нея...

Вижте още: Писмо до моето по-младо Аз

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.