илюстрация: Mike Wall/mikewallillustration.blogspot.com
Усещане за жена
- категория: Вдъхновение
Искам рокли! Много! Харесва ми усещането да си облечена в рокля. Светът става един особен, усещането се преобръща. Мислите се променят и си спомняш чисто женското си умение за магия. Спомняш си какво означават ритмите на луната, започваш да разпознаваш езика на цветята си, усещаш близките си дори без думи и разбираш, че ръцете ти умеят хиляди неща. И роклята е ключът за всички забравени женски изкуства. Ставаш по-гъвкава, по-нежна, по-течаща, по-мила... Сякаш си задържала поток и изведнъж му позволяваш да потече – свободен и могъщ. Няма как да си стъкмена с рокля и да носиш големи пазарски чанти, да крещиш на висок глас или да бродиш по улиците с походка на пират.
Замисляме ли се за всички неща, които ни отдалечават от женската ни същност и по този начин ни изтощават? Носенето на мъжки дрехи. Късата прическа. Стилна е, но косата на жената винаги се е свързвала с много силна енергетика. Липсата на украшения. Извънредната социална активност. Спорове, особено с мъже. Жестоката конкуренция с мъжки средства. Постоянните оплаквания, неудовлетвореност и раздразнителност. Механичните действия, лишени от емоция и любов – например при приготвянето на храната. Липсата на творчески занимания, а всички видове женски ръкоделия лекуват. Всички! До едно! Липсата на женска компания. Отсъствието на време само за нас самите. Всичко това краде от чисто женското ни излъчване, от благоденствието на семействата ни, от нашето здраве и от здравето на близките ни.
Но витрините на магазините ми прожектират кльощави манекени, облечени в тесни панталони. Изведнъж осъзнавам, че повечето жени, с които се разминавам, са също в "удобните панталони". Обличаме панталон и хоп, светът се преобръща. Стрелките на вътрешните ни компасите се объркват! Тогава и сабя да запашем, едва ли ще изглежда странно. Втурваме се в мъжкия свят – говорим високо, караме се, блъскаме се в автобуса и... никак не разбираме защо не сме щастливи.
Искам рокли! На червени и бели точки, та да се чувствам закачлива и прекрасна. С къдри, с голи рамене, с бродирани цветя, които да ми носят късмет. Дълги и леки като вятър, та, като ходя, да прескачам вихри. Стилни, малки и черни – само с капка парфюм, вместо колие. Искам след мен да остава като дълъг шлейф усещане за жена.
автор: Ивелина Димитрова, myvelikoturnovo.com
Вижте още: Писмо до момичето в мен
