снимка: duvargiydir.com
За бамбука, успеха и как да се чувстваме победители в живота
- автор: Mиpocлaв Зaпopoжaнoв
- категория: Вдъхновение
Понякога имам чувството, че животът ми е като кула от карти, която всеки момент ще се срути. Строиш живота си и бизнеса си с желание, изискваш от себе си и от другите, а накрая ти е трудно да заспиш. Лежиш безсънен в леглото и мозъкът ти просто не може да спре.
В такива моменти се питам какво значение имат всичките пари, власт, успех и влияние в живота, ако в края на деня не можеш спокойно да си отдъхнеш и да заспиш като малко дете – с усмивка на лице.
Понякога имам чувството, че не вървя в правилната посока. Или пък, че се движа със скоростта на костенурка. Страхът в мен се обажда и си втълпявам, че не се развивам. Разбира се, всичко това е грозна лъжа. Лъжа, която страхливецът в мен успява да ми продаде успешно.
Понякога имам чувството, че това, което правя, няма да доведе до нищо от тези, големите неща, за които мечтая – да бъдеш мисловно независим от страха и неувереността, да не изпитваш гняв, да бъдеш непрестанно благодарен за това, което имаш тук и сега, да се наслаждаваш на пътя към върха, без значение какъв е той. И най-важното – че това, което правя, ще ми донесе вътрешен мир.
В такива тъмни моменти ми трябва просто да си кажа една дума и съзнанието ми се обръща на 180 градуса.
БАМБУК!
Бамбукът е невероятно отражение на процеса, наречен живот.
След като бъде засято в земята като малко семенце, бамбукът е нужно да бъде поливан обилно всеки ден в продължение на близо 5 години. И така, докато стъблото му не пробие до повърхността.
Всеки ден бамбукът има нужда от вода, за да се развива под земята. И така около 5 години, колкото му отнема, за да пробие над земята. За тези 5 години дървото се развива упорито и мълчаливо под земята.
Ако не знаехте, че бамбукът е най-бързо растящото дърво в света и че трябва да бъде поливан всекидневно, вероятно след третия месец бихте си казали, че нищо няма да излезе от грижата за тази семка.
Или пък може би бихте се отказали след първата година. Или след втората? Третата? Четвъртата? Докъде би стигнало търпението ви да не се откажете, понеже не виждате и най-малкия резултат от усилията, които полагате?
Ако обаче продължите да се грижите упорито за бамбука през 5-те "неплодотворни" години, се случва нещо нечувано.
Веднъж, след като пробие почвата, бамбукът започва да расте с невероятен темп. 30 метра в рамките само на няколко седмици. Само по скромния метър на ден. За кратко време бамбукът пораства толкова високо, колкото някои дървета не успяват и за цял живот.
В живота често успехът ни сполетява буквално за една вечер. Или поне така изглежда отстрани. Една вечер, която често е резултат на упорит труд, търпение и вяра в продължение на години.
Труд, вяра и търпение, които не се губят, дори когато очите ни да не виждат реален резултат. Те са там. Дори когато още сме в почвата и не сме пробили на повърхността.
В такива моменти просто трябва да започнем да виждаме прогреса със сърцето.
Когато започнем да виждаме със сърцето, времето спира. Престава да бъде от значение. Включим ли сърцето в уравнението, всичко се променя. Представата за света става коренно различна.
Сърцето усеща прогреса, тогава когато умът и очите са слепи за него.
Сърцето усеща как бамбукът в нас расте и как е нужно само да продължим да го поливаме и да се грижим за него.
Сърцето не очаква нещо да се случи бързо. Или пък бавно. То просто знае, че мислите и действията в крайна сметка се материализират. То знае, че времето е просто проекция, създадена от ума. Проекция, в чийто капан умът сам попада, когато приеме, че времето тече или бързо, или бавно, но никога нормално.
Забелязали ли сте, че когато се движите по магистралата, колите около вас се движат или прекалено бързо, или прекалено бавно? В крайна сметка обаче всички се движат и 99.999% от тях стигат там, където са се запътили.
В крайна сметка времето не съществува, защото всичко се случва точно сега.
А сега, точно в този момент, вие вече се развивате. Вие ставате по-добри в работата си, защото научавате нещо ново. Или пък ставате по-добри в отношението си към хората около вас.
Без значение в какво, вие прогресирате. И го знаете. Сърцето ви го знае.
А за да тренирате и ума си да отчита и малките победи, които регистрирате всеки ден, можете да направите следното:
В края на всеки ден, точно преди да си легнете, напишете 3 неща, в които днес смятате, че сте прогресирали. Може би днес сте спортували или пък сте прочели 10 страници, или пък просто сте се държали добре с някой, който не го е заслужавал.
ТРИ малки победи от днес. Това е всичко, от което вие и умът ви се нуждаете, за да се "програмирате" и оставите впечатлението в себе си, че всеки ден вие побеждавате и прогресирате в играта, наречена живот.
А пък, когато си мислите, че нямате малки победи за деня, спомнете си за бамбука и бъдете търпеливи.
Търпение, постоянство и любов са всичко, от което някога ще се нуждаете в тази прекрасна игра, наречена живот.
Вижте всичко написано от Мирослав Запорожанов и допълнителна информация за него...
