Краят... и началото
- автор: Антония Нотева
- категория: Вдъхновение
Вратата се затваря. Ехото от стъпките му още резонира в клетките ми. Край! Свърши се.
Оглеждам се в тихата стая. Да, оглушително празна е. Но аз съм тук, значи не е съвсем празна, нали? Защо тогава пустотата й ме изтрива?
Спомените отнемат зрението ми. Той е навсякъде. И никъде. Още усещам аромата му, докосването, гласът... Няма го...
Когато си тръгна, взе ли част от мен? Защото имам чувството, че отвътре съм куха. Ако нищото може да боли толкова... Взе ли радостта ми, способността ми да обичам, вярата ми? Защото сега съм сянка на себе си. Опустошена и безсмислена...
Не може да е вярно. Не може да съм нищо без него. Просто боли. Страх ме е. И боли. А тъгата... тъгата е въздухът, който дишам и издишам. Когато успея да вдишам, защото гръдният ми кош се е стегнал от безумното желание да се сплеска...
Пускам бавна музика, слепешката намирам леглото. Сълзите не идват... може би са свършили? От свръхпроизводство напоследък. Само гледам в някаква точка, отвъд нея. Претапям се в музиката и я оставям тя да изплаче болката, за която аз не намирам думи. И пак. И пак. Времето ме оставя на мира... Свърши се. Но в мен още кърви...
Ето ги сълзите, все пак са останали някакви. За какво плача? За миналото, за несбъднатото бъдеще, за себе си, за него? Има ли значение? Краят има нужда от сълзи – те са коктейл за преглъщане на загуби...
Всичко има край, дори сълзите. След тях остава изтръпнала умора, бял лист. Дори подобие на сън.
Новият ден идва. Безразлично ми е. Нямам желание да стана от леглото.
На следващия ден отново е така. И на следващия. И на поредица от такива безпаметни, причернели дни. Но идва нощта им.
И нов ден. Ден, в който дори се усмихвам истински. После ден, в който се чувствам отново себе си. И ден, в който творческата ми сила ме възкресява...
Вратата се отваря. Прекрачвам прага на очакването и оставям след себе си библиотека с уроци, стари дрехи с кръпки, чаши с допити горчилки. Днес е моят ден и съм облякла най-хубавата си кожа, с най-ярките желания, а най-новата ми дързост кокетно е вързана на шията ми. Е, какво предстои?
Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея
Вижте още: ДЕСЕТ МИНУТИ РАЗДЯЛА
