Русалка или кит ще бъдеш това лято?
- категория: Вдъхновение
„Преди известно време на входа на фитнес имало снимка на много слаба и красива жена. Текстът гласял:
„Това лято русалка ли ще бъдете или кит?”
Една жена (с неизвестно тегло) отговорила по следния начин:
„Мили хора, китовете са винаги заобиколени от приятели – делфини, моржове и любопитни хора. Те са сексуално активни и отглеждат децата си с невероятна нежност и любов. Те се забавляват, играят и ядат много скариди. Плуват по цял ден и пътуват до фантастични места като Патагония, Северните морета и кораловите рифове на Полинезия. Те пеят страхотно и понякога има и дискове с техните песни. Те са впечатляващи и много обичани животни, които всички защитават и пазят.
Русалките не съществуват. Но ако съществуваха, щяха постоянно да ходят при психолога с проблем „раздвоение на личността: жена или риба?” Нямаше да имат сексуален живот и да носят деца. Да, щяха да са много красиви, но тъжни и самотни. И щяха да миришат на риба. Без съмнение – предпочитам да съм кит. Във времена, когато медиите ни казват, че само слабото е красиво, аз предпочитам да ям сладолед с децата си, да вечерям с мъжа си и да си пийвам с приятели. Жените напълняваме по различни причини, но понякога това е от много мъдрост и знание, което главите ни не могат да поберат и се разпростира из тялото. Ние не сме дебели – ние сме добре гледани и всеки път, в който видя заоблените си форми в огледалото, си казвам: „Чувствам се добре, защото тренирам редовно, не защото съм слаба”.
Свикнали сме да не започваме нищо, ако някой не ни гарантира незабавни резултати. Не започваме да вършим каквото и да е, само заради удоволствието, което ще изпитаме – да се почувстваме здрави и силни. Стремим се към бързи резултати с цената на всичко и най-вече с цената на това да се измъчваме до лудост. Не умеем да се обичаме днес, а само в бъдеще време, когато ще сме по-слаби, по-умни... Поставяме си условия, срокове, ултиматуми...
Преди година пътувах до Венецуела. Това, което най-силно ме впечатли, бяха едрите, но щастливи жени. Те се движеха като вълшебници, познаваха всяка част от тялото си и бяха толкова секси... В излъчването им имаше свобода и красота. Можеха да затанцуват на улицата по бански, без да подръпват блузката си и да се притесняват какво от тяхното тяло е на показ. Изживяваха храната, движенията и сексапила си по завиден за нас европейките начин. До тях ние изглеждахме като 40-килограмови роботи с отсечени и некоординирани движения. Подчинени единствено на въпроса: „Как изглеждам?” и неусетно загубили истинското усещане за Женственост.
В своя живот съм била русалка, която се чувства като кит – нещастна, недоволна и претенциозна. Днес съм някой килограм в повече, но нося дрехите, които ми харесват, хапвам с приятели на ресторант и не броя калории. Не си купувам по-малък номер дрехи, за да изглеждам слаба. Не измъчвам тялото си, заблуждавайки се, че това ще запълни душата ми. Тази свобода не може да се измери в килограми. Спортувам от време на време и танцувам салса, но единствената причина да го правя е самоуважението и удоволствието, което изпитвам. Казано накратко: Днес съм с няколко килограма по-щастлива.
автор: Аксиния Цветанова за myvelikoturnovo.com
Вижте още: ПИЙТЕ КАФЕТО СИ ГОРЕЩО И СЕ УСМИХВАЙТЕ ШИРОКО - ПРОТИВ БРЪЧКИ
