7 урока за живота, които научих от децата

1. Децата са най-ясното ни огледало!
Детското огледало отразява истинската ни същност, стига да имаме смелостта да се огледаме в него. Един ден с децата играхме игра. Всеки трябвапе да имитира някого от присъстващите. Беше забавно да се видя през очите на децата – освен че успях да осъзная много от своите положителни качества, изпъкнаха и моите недостатъци. Най-добрият урок е личният пример – той е по-силен от хиляди изречени думи. Този пример децата ще копират и ще предадат нататък в своя живот.

2. Любовта е безусловна (шоколадът не се брои за условие).
Когато попитах едно дете какво е обичта и как разбираш, че това, което изпитваш, е любов, то ми отговори: "Изпитваш доброта и цениш, че някой е до теб". За децата любовта е безусловна, не се определя от социален статус, външен вид и временни настроения. За нея не се говори излишно, подтиква те да бъдеш по-добър, по-истински и открит. И все пак, шоколадът и забавленията не вредят...

3. Истинското приятелство е да приемаш другия с всичките му недостатъци.
"Приятел е този, който знае всичко за теб и въпреки това те харесва!" При децата това важи с пълна сила. Приятелите не са съвършени, а хора, чиито недостатъци просто приемаш. В тях виждаш само най-доброто и те провокират у теб да проявяваш своите положителни качества.

4. Буркан с целувки за тъжни дни
Децата са спонтанни и непринудени, защото не са обременени от миналото и нямат очаквания към бъдещето. Изживяват мига тук и сега, с пълната сила на своите чувства – както радостта, така и тъгата. С едно дете си събираме целувки и усмивки в буркан (или в джобовете, когато бурканът се препълни). Използваме ги, когато ни е тъжно.

5. Оправданията са опит да излъжем себе си.
Ако децата си измислят оправдания, за да не си напишат домашните, да не си измият зъбите или да не си приберат играчките, то ние възрастните си намираме оправдания, за да не преследваме мечтите си. Спира ни страхът да напуснем така удобната ни зона на комфорт.

6. Първата крачка и на най-дългото пътешествие е мечтата!
Децата имат безброй мечти, които забравят, когато пораснат. Залисани в ежедневието и битовизмите, забравяме кои сме искали да бъдем и какво сме искали да постигнем. С децата направихме книги на мечтите – там залепваме снимки или рисунки на своите мечти. След това ги описваме. Понякога думите са излишни, само визуалната картина на нашето желание е достатъчна.

7. Никога не се предавай – търпението е ключ към успеха!
Децата са изключително последователни и изобретателни в опитите си да постигнат това, което искат, и се борят с всички средства (в това число всички познати и непознати методи за манипулация). Те ни учат, че не трябва да се отказваме от мечтите си, дори и другите да не вярват в тях. От друга страна, със своето нетърпение ("Искам го сега и веднага!") те каляват нашето търпение.

Уроците са безброй – на най-неочакваното място и в най-неочаквания момент. С малките учители попадаш във всевъзможни ситуации (къде трагични, къде комични) с уроци, които няма как да научиш от друго място. Една усмивка, понякога се необходими две, да те допуснат до своя свят и да предадат своята мъдрост, често подценявана от нас, възрастните.

Вижте още: Децата пишат до Бог

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.