Книгите, които ме промениха - Мистър Бог, тук е Ана

"Разликата между човек и ангел е проста. Повечето от ангела е вътре, а повечето от човека е отвън."
Това са думите на шестгодишната Ана, понякога наричана Миши, Жужи или Радост. На пет години Ана бе абсолютно наясно със смисъла на живота, със значението на любовта и беше лична приятелка и помощник на Мистър Бог. На шест Ана беше теолог, математик, философ, поет и градинар. Ако й зададяхте въпрос, винаги щяхте да получите отговор – тъкмо, когато трябва."

Докато четях, изпитвах смесица от чувства. Минах през гняв, че в света има хора, които нараняват деца, след това почувствах безсилие, че не мога да променя това. Имах усещането, че съм срещала Ана, но тя имаше много и различни имена и лица. Дори мога да твърдя, че я обичам. Че кой не би я обичал, тя е прелестна, грееща, магична, обичаща!

"Това малко нещастно тяло беше цялото в синини и натъртвания. Четиримата възрастни в кухнята бяха готови да пребият някого; за момент бяхме погълнати от гнева си. Но Ана седеше и грееше, с голяма усмивка от ухо до ухо. Седеше там като някаква красива фея и вярвам, че за първи път в живота си се чувстваше изцяло и напълно щастлива."

***

"Това малко нещо имаше най-великолепната, най-красивата коса с меден цвят и също толкова прекрасно лице. Не беше изрисувано ангелче на църковен купол, а усмихващо се, кикотещо се, истинско живо дете. Лицето му се озаряваше от някакво вътрешно излъчване, а очите му бяха като сини прожектори."

Колко често казваме молитва? Но не от типа на "Отче наш, който си на небесата ...", а истинска, която идва от дълбините на душите ни. И колко пъти истински се нуждаем от това, за което се молим? И най-важното – колко често благодарим и способни ли сме да обичаме истински?

"Бил съм на църква много пъти, чувал съм много молитви, но не и такава. Не мога да си спомня кой знае колко от нея, с изключение на началото. "Скъпи Мистър Бог, тук говори Ана", като Ана продължи да говори на Мистър Бог по този фамилярен начин, а мен ме полазиха тръпки и имах чувството, че ако събера смелост и се обърна назад, ще го видя зад мен. Помня, че каза още "Благодаря, за това че позволи на Фин да ме обича!"

***

" - Ходиш ли на църква.
- Не.
- Защо?
- Защото знам всичко.
- Какво знаеш?
- Знам да обичам Мистър Бог и да обичам хората, котките, кучетата, паяците, цветята и дърветата и... - изброяването продължаваше, – с цялата си душа."

Трудно може да се дефинира думата "отговорност". Но Ана ми я обясни. Всеки от нас носи персонална отговорност за своите мисли и своите действия и един ден дължи отговор на въпросите на Мистър Бог.

"На последния лист в кутията за обувки, където се пазеха всички съкровища и открития, показваше обърнат триъгълник, на чийто връх пишеше Ана.
- Ха! – възкликнах аз – Значи си имаш един триъгълник само за теб?
- Не, всеки си има такъв.
- О, и какво означава той?
- Той е тогава, когато умра и Мистър Бог ме пита всички ония въпроси.
- И тогава какво?
- Ми ще трябва да му отговоря съвсем самичка. Няма кой друг да го направи вместо мен.
- Разбирам, но какво означава триъгълникът?
- Че трябва да съм...
- Отговорна. – предложих аз.
- Да, отговорна.
- Да, разбирам. Искаш да кажеш, че трябва да носиш тежеста като всички онези триъгълници, така ли?
- Да – на нещата дето съм правила, и на нещата, дето съм мислила.
Тя подчертаваше всяка дума с кимване на задоволство. Остави ме в тишината на точката накрая.
Трябваше ми малко време, за да попия всичко това, но то беше истина. Всички ние трябва да носим тежестта на своите действия. Всички трябва да сме отговорни – сега или по-късно. И трябва да отговорим на въпросите на Мистър Бог съвсем сами."

Смърта е нещо, което преживяваме трудно. Тя оставя усещане на празнина, безсилие и в същото време е естествена, носеща със себе си освен болка и безметежност. След нея остава пареща болка в гърдите, спомен, от който очите се пълнят със сълзи, и чувството, че сме прашинка в безкракрайната Вселена.

"- Фин, имам чувството, че се обръщам отвътре навън. –На лицето й бе изписано удивление.
Ледена ръка сграбчи сърцето ми и го стисна с все сила...
...Очите й проблеснаха и по лицето й се разля усмивка...
...Внезапно разбрах, какво щеше да се случи. Върнах се при Ана. Не беше време за плач, никога не бе време за сълзи. Ужасът вътре в мен бе вледенил всички сълзи. Хванах ръката й. В главата ми кънтяха думите: "Каквото и да поискате в Мое име ..." Аз исках. Аз умолявах.
- Фин – промълви тя и усмивката озари лицето й. – Фин, аз те обичам.
- И аз те обичам, Фъстъче.
- Фин, а на бас, че Мистър Бог ще ме пусне заради това в рая.
- Разбира се. Обзалагам се, че е така – исках да кажа нещо повече, още много неща, но тя вече не слушаше. Само се усмихваше."

***

Когато ще умра
От Ана
Когато ще умра,
ще го направя сама.
Никой друг не би могъл вместо мен.
Когато съм готова,
ще кажа:
"Фин, повдигни ме"
и ше погледна, радостно ще се засмея.
Ако падна, ще бъда мъртва.

За автора: Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че написал и "Ана и черният рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия, е, че е уникална и няма аналог в световната литература.

Вижте още: Книгите, които ме промениха: Проницателят от Анди Андрюс

"Мистър Бог тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, че имам право на слава, защото познавах Ана". И после ни разказва историята на необикновеното си приятелство с това удивително червенокосо момиченце. Трилогията е преведена на над 35 езика и за нея са изречени и написани много суперлативи. "Перла с огромна стойност", "небесна книга, вкоренена в земята" , са само част от тях. 

Книгата можете да намерите в книжарница Gnezdoto

Посетете нашата Фейсбук страница за още интересни статии.