
10 неизпълнени към себе си обещания... които ще спазя през тази година!
- автор: Гергана Лабова
- категория: Вдъхновение
В началото на всяка година си обещаваме, че ще живеем различно, че ще мислим различно, че ще бъдем различни. Обещахме си същото и миналата година, нали? Аз не успях да изпълня моите десет обещания. А вие? Изпълнихте ли вашите?
Какво ще кажете да си обещаем, че тази година НАИСТИНА ще е различна? Какво ще кажете да си обещаем, че тази година НАИСТИНА ще се сбогуваме с всичко, което ни пречи да бъдем щастливи и удовлетворени? Какво ще кажете да си обещаем, чe тази година НАИСТИНА ще поставим ново начало?
Какво ще кажете да започнем с нещо простичко – като това да спазим неизпълнените към нас самите обещания?
1. Обещах си да намаля стреса.
Знам, че стресът се отразява зле на здравето ми, на настроението ми, на мотивацията ми. Знам, че ми пречи да живея пълноценно и да се радвам на живота. Знам го!
Знам, че трябва да намирам време за разходки в парка, за срещи с приятели, за хубава книга, за ново хоби. Знам, че трябва да си почивам. Знам го!
Знам, че ако не овладея стреса, той ще овладее мен. Знам, че ако не го изхвърля от живота, той ще го направи с мен. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Ще се грижа за себе си, както се грижа за най-близките си!
Ще подкрепям себе си, както подкрепям най-близките си!
Ще обичам себе си, както обичам най-близките си!
Защото може да нямаме власт над това, което ни се случва, но имаме власт над реакциите си към него!
2. Обещах си да избягвам хората с отрицателна енергия.
Знам, че изпитват удоволствие от това да се оплакват и да се чувстват жертви. Знам, че ме заливат с проблемите си, без да се интересуват от моите. Знам го!
Знам, че техният негативизъм ми вреди. Знам, че изпиват енергията ми като вампири и тровят мислите ми. Знам го!
Знам, че, като ги допускам до себе си, рискувам себе си – защото песимизмът е заразен. Знам, че за тях душата ми е кошче за емоционални отпадъци, а когато се препълни, ще ме задуши или ще ме накара на свой ред да го излея в душата на някой друг. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Ще внимавам с кого се обграждам!
Ще внимавам за кого се раздавам!
Ще внимавам на кого се доверявам!
Защото не можем да променим хората до нас, но можем да променим избора си кои хора да са до нас!
3. Обещах си да не се оплаквам.
Знам, че колкото повече се оплакваш, толкова повече нарастват нещата, за които да се оплакваш. Знам, че колкото по-фокусиран си върху това, което ти липсва, толкова по-трудно виждаш това, което е пред теб. Знам го!
Знам, че е по-лесно да видиш слабостите си, отколкото да изпиташ силата си. Знам, че е по-лесно да се оплакваш от съдбата, отколкото да се опиташ да я промениш. Знам го!
Знам, че негативната нагласа поражда негативни емоции, а те, от своя страна, създават негативни преживявания. Знам, че оплакването прави голяма част от проблемите ми да изглеждат по-сериозни, отколкото са в действителност. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Всеки път, когато ми се прииска да се оплача, ще се сетя за нещо, с което да се похваля.
Всеки път, когато ми се прииска да потърся съчувствие, ще се сетя за нещо, с което да предизвикам възхищение.
Всеки път, когато ми се прииска да се жалвам пред себе си, ще се сетя за нещо, за което да благодаря – на живота и на себе си.
Защото в колкото и трудна ситуация да се намираме, някъде някой би дал всичко, за да е на нашето място и да се бори с нашите проблеми.
4. Обещах си, че няма да се ядосвам за нещата, които не зависят от мен.
Знам, че няма смисъл да се ядосвам заради нервните шофьори на пътя, заради грубата продавачка в магазина, заради кисела колежка. Знам, че гневът е като бурен, който задушава радостта. Знам го!
Знам, че когато се ядосвам, вредя най-вече на себе си. Знам, че когато се ядосвам, пилея енергията си и се отдалечавам от щастието си. Знам го!
Знам, че гневът ражда още гняв. Знам, че гневът е опасен, защото винаги изглежда оправдан. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Ще се науча да контролирам гнева си, за да не позволя той да контролира мен.
Ще се науча да държа гнева далече от ума си, защото в противен случай той ще нахлуе и в сърцето ми.
Ще се науча да замествам гнева си с търпение, така както замествам стар навик с нов.
Защото можем да тренираме ума си, както тренираме тялото си; можем да моделираме емоциите си, както моделираме държането си.
5. Обещах си да не се тревожа за това, което не се е случило.
Знам, че тревожността ми пречи да отпусна сърцето си и дава простор на страха. Знам, че тревожността убива насладата от мига. Знам го!
Знам, че тревожността пречи на мечтите и подклажда неувереността. Знам, че тревожността отравя настоящето и обрича бъдещето. Знам го!
Знам, че тревожността не ми помага да се предпазя от евентуалните проблеми - тя не ме мобилизира, а ме парализира. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Ще избера да живея пълноценно и без страх.
Ще избера да изпълня сърцето си с оптимизъм.
Ще избера да повярвам, че ме чакат хубави неща.
Защото няма смисъл да се опитваме да предскажем бъдещето. Смисълът на живота е в това да изживеем пълноценно настоящето.
6. Обещах си да не се осъждам твърде строго.
Знам, че аз съм най-строгият си съдник. Знам, че наказвам всички свои грешки с най-тежки присъди, без право на помилване. Знам го!
Знам, че соча с пръст всеки свой недостатък. Знам, че непрекъснато се упреквам за пропуските в миналото и за страха си от бъдещето. Знам го!
Знам, че осъждайки постъпките и чувствата си, осъждам душата си. Знам, че така подрязвам крилата си. Знам го!
Затова днес реших: започвам начисто!
Ще си прощавам.
Ще се поощрявам.
Ще си вярвам.
Защото ние сме своите грешки. Ние сме своите уроци, изстрадани и преживени. Ние не сме своето минало. Ние сме това, което правим с него в своето настояще.
7. Обещах си да не съдя другите твърде строго.
Знам, че трябва да проявявам разбиране. Защото не знам какво бих направил в ситуацията на другия. Знам го!
Знам, че трябва да мога да прощавам. Защото в противен случай нямам право да искам прошка. Знам го!
Знам, че не трябва да бъда злопаметен. Защото всеки може да се промени, стига да го иска - дори и най-големият ми враг. Знам го!
Затова днес реших: ще поканя прошката в сърцето си!
Ще се науча да преглъщам.
Ще се науча да давам шанс.
Ще се науча да гледам напред, не назад.
8. Обещах си да не давам обещания, които не мога да изпълня.
Знам, че понякога, когато давам обещания, наистина ми се иска да ги спазя, но дълбоко в себе си съм наясно, че няма да го направя. Знам, че това натоварва мен с чувство за вина, другите – с чувство за обида. Знам го!
Знам, че ако искам да ми вярват, трябва да покажа, че вярвам и държа на думата си. Знам, че ако съм несериозен към обещанията си, и другите ще ме възприемат несериозно. Знам го!
Знам, че мразя, когато някой не спази казаното пред мен. Знам, че същото важи и за останалите. Знам го!
Затова днес реших: ще внимавам какво обещавам!
По-добре е да ми се разсърдят за това, че съм отказал, отколкото за това, че съм излъгал.
По-добре е да ме помислят за незаинтересован, отколкото за несериозен.
По-добре е да покажа, че ценя честността, отколкото, че целя да угодя.
Защото да държиш на думата си, казана пред някого, значи, че държиш на самия него.
9. Обещах си да не правя неща, които не искам.
Знам, че най-голямата лъжа е да лъжеш себе си за нещата, които са важни за теб. Знам, че да си поставяш лъжовни цели е равносилно да се целиш в провала. Знам го!
Знам, че когато казвам „да", а искам да кажа „не", насилвам сърцето и ума си и отравям енергията си. Знам, че ако не следвам вътрешния си глас, а гласовете на другите, се отклонявам от пътя си. Знам го!
Знам, че преди да пазя чувствата на другите, трябва да пазя своите. Знам, че ако поставям себе си след другите, няма да мога истински да се грижа за тях. Знам го!
Затова днес реших: ще отстоявам себе си!
Няма да правя компромиси с убежденията си.
Няма да правя компромиси с повика на сърцето си.
Няма да правя компромиси със себе си.
Защото най-трудно е не да подадеш ръка на другите, а да подадеш ръка на себе си.
10. Обещах си да не се отказвам, преди да опитам.
Знам, че няма по-лоши съветници от страха и неувереността. Знам, че никой не може да убие ентусиазма ми така, както мога да го сторя аз. Знам го!
Знам, че често пъти успехът наистина е само на крачка пред нас. Знам, че понякога просто трябва да отворим вратата и да пристъпим прага й. Знам го!
Знам, че човек не съжалява за неуспешните опити, а за ненаправените опити. Знам, че най-важно в живота не е способността да преценяваш рисковете, а смелостта да ги поемаш.. Знам го!
Затова днес реших: ще прегърна смелостта да следвам мечтите си!
Ще приемам рисковете.
Ще се уча от грешките.
Ще се боря за успехите.
Защото животът не е в победата, а в куража да се бориш за нея.
Вижте още статии на Гергана Лабова и допълнителна информация за нея...
Вижте още: 5x5 или как да изживеем новата година наистина различно